1. Какво представлява хъркането?

Хъркането е грубия, дрезгав звук, който се чува, когато потокът от въздух, който минава през гърлото и устата по време на сън бъде възпрепятстван по някаква причина. Когато въздух премине през отпуснатите тъкани на гърлото, те започват да вибрират, което създава неприятните звуци. Освен, че хъркането е неприятно и пречи на съня на близките на хъркащия, то може да е признак за по-сериозно заболяване.

 

Почти половината от възрастните хъркат от време на време или постоянно. Често хора, които не го правят по принцип, съобщават за хъркане след вирусно заболяване, след употреба на алкохол или след като приемат някои медикаменти. Често се смята, че хората с този проблем са обикновено мъже с наднормено тегло. Всъщност слаби жени могат да хъркат също толкова силно , въпреки че това състояние е 7-10 пъти по-разпространено при мъжкия пол. Като цяло се смята, че с напредването на възрастта и повишаването на телесното тегло, хъркането се влошава.


Промени в начина на живот, като намаляване на теглото, избягването на алкохола скоро преди лягане или спането на една страна може облекчи неприятното състояние. Използват се и медицински уреди, както и хирургични методи, но те не са необходими винаги и не са подходящи за всеки, който хърка.
 

2. На какво се дължи хъркането?

 

Когато човек заспи, мускулите на покрива на устата (мекото небце), езика и гърлото се отпускат. Тъканите в гърлото могат да се отпуснат толкова, че да започнат да вибрират и запушват частично дихателните пъища. Колкото по тесни стават дихателните пътища, толкова по мощна става въздушната струя. Тя усилва вибрирането на тъканите, което прави хъркането по-шумно.


Причините за възникване на хъркането включват:

  • варианти в анатамоията на устата и гърлото – ниското меко небце, уголемените сливици, удължения мъжец („висулката”, която виси в дъното на устата) могат да стеснят дихателните пътища и да предизвикат хъркане
  • наднормено тегло – при повишаване на телесната маса, част от нея се натрупва около гърлото и може да стесни дихателните пътища
  • консумация на алкохол – алкохолът отпуска мускулите, включително и тези на гърлото и употребата му скоро преди лягане може да предизвика хъркане
  • хронично запушен нос или изкивявания в носната преграда могат да допринесат за влошаване на проблема
  • сънна апнея – хъркането се свързва със заболяването обструктивна сънна апнея. При това заболяване, тъканите на гърлото запушват изцяло или частично дихателните пътища и това води до периоди на спиране на дишането.
  • полиомиелитът, мускулната дистрофия, честите инфекции на синусите, алергии, настинки, хипотироидизъм и други заболявания увеличават шанса за развитие на обструктивна сънна апнея и хъркане
  • фамилна предразположеност – при хора, чиито един или двама родители хъркат, съществува по-голям риск да започнат да хъркат

 

3. Какви са най-чести честите оплаквания, които придружават хъркането?

 

В зависимост от причината за хъркането, то може да се придружи от следните оплаквания:

  • повишена сънливост през деня
  • нарушена концентрация
  • непълноценен сън
  • задушаване нощем
  • високо кръвно налягане



Сънната апнея се характеризира с периоди на силно хъркане, следвани от такива, през които дишането почти или напълно спира. Не винаги запушването на дихателните пътища е пълно, но те стават толкова тесни, че въздуха, който преминава през тях не е достатъчен за нуждите на тялото. В един момент липсата на кислород и повишението на нивото на въглероден диоксид карат болния да се събуди, обикновено със силно хъркане или задъхване. Тези епизоди се повтарят много пъти през нощта и рядко се помнят. За да бъде поставена диагноза обструктивна сънна апнея, периодите, през които дишането силно се забавя или спира, трябва да са най-малко пет на час и да са с най-малка продължителност от 10 секунди (средно траят между 20-30 секунди и 2-3 минути). Въпреки, че страдащия от сънна апнея, може да не знае за своето състояние, периодите на силно хъркане често много добре се познават от човека, спящ до него. Връзките с близките хора, представянето в училище или в работа в много случаи страдат от продължителната умора през деня, която следва непълноценния сън.

 

Освен характерните периоди на хъркане и спиране на дишането, други симптоми, които могат да подскажат, че е налице обструктивна сънна апнея са:

  • често събуждане през нощта с промяна на положението на тялото за да се улесни дишането
  • повишена сънливост през деня и чести дрямки,  които не водят до пълноценна почивка
  • промени в настроението, лесна раздразнимост
  • понижено сексуално желание и чувство за депресия

4. Кога да потърисим лекарска помощ?

 

Лекарска помощ трябва да се потърси в случайте, когато:

  • хъркането стане прекалено силно и пречи на човека до хъркащия
  • има чести заспивания през деня
  • има промени в настроението, раздразненост, депресия, понижение на концентрацията


Тези симптоми могат да сочат, че хъркането се предизвиква от по-сериозно заболяване като обструктивна сънна апнея.


Когато се забелжи хъркане при деца, трябва да се търси консултация с педиатър. Те също могат да се разболяват от обструктивна сънна апнея. Проблеми с носа и гърлото (напр. увеличени сливици), както и наднорменото тегло са най-честите причини за детското хъркане. Лекуването на тези заболявания спомага за подобряване съня на детето.


По време на визита при лекаря, той ще ви прегледа и ще ви разпита за вашите симптоми. Желателно е на прегледа да присъства и човека, спящ до вас за да разкаже за начина на хъркане и неговата продължителност и начало. Изследвания, които се назначават за изясняване на по-сериозна причина за хъркането могат да включват:

  • рентгенография
  • компютърно-томографско изследване
  • вагнитно-резонансна томография
  • изследване на съня (Полисомнография) – в зависимост от тежестта на симптомите може да се наложи изследване на съня, наречено полисомнография, което се провежда в лаборатории за изследване на нарушенията на съня. При това е изследване, преспивате една нощ в лабораторията, като през това време за вас са прикрепени апарати, следящи функцията на сърцето, нервната система, начина на дишане, движенията на краката и ръцете. Полисомнографията се смята за „златен стандарт” при изследването на сънната апнея.

5. Как се лекува хъркането?

 

За да се справите сами с хъркането може да опитате следните съвети:

  • ако сте с наднормено тегло – отслабването може да спомогне за спиране на хъркането
  • спете на една страна вместо по гръб
  • използвайте лепенки за нос – те разшияват ноздрите и облекчават хъркането, но не помагат при болните от сънна апнея
  • лекувайте навреме изкривяванията на носната преграда (за които може да се нуждаете от хирургична операция), както и запушването на носа причинено от настинки или алергии
  • избягвайте употребата на алкохол или приспивателни


При посещение при лекар, той първо ще ви препоръча промени в начина на живот като гореспоменатите. Ако те не помогнат, съществуват различни възможности за лечение. Те се делят на консервативни и хирургични.

Консервативните методи за лекуване на хъркането включват:

  • спрейове провтив хъркане – те овлажняват лигавицата на гърлото и намаляват съпротивлението спрямо навлизащият въздушен поток. Преди обаче да закупите подобен спрей е добре да се консултирате с лекар-алерголог
  • стоматологични приспособления, които се слагат в устата – те намаляват хъркането и скърцането със зъби по време на сън
  • CPAP маска (Continuous positive airway pressure – Продължително положително въздушно налягане). Това е най-широко използвания метод за лечение на сънна апнея (обструктивна или централна) и включва носенето на маска на носа по време на сън. Маската е свързана с апарат, който изпраща въздух под налягане, който държи отворени дихателните пътища. Въпреки, че това е предпочитания метод за лечение, някои хора трудно заспиват с маската и шума от апарата.

Хирургичните методи за лечение на хъркането включват:

  • премахване на пречещи тъкани – пример за такава процедура е увулопалатофарингопластиката, при която се премахва тъкан от задната част на устата и горната част на гърлото
  • вадене на сливиците
  • хирургични интервенции на горната и долната челюст – прилагат се процедури, при които се преместват части от горната и долната челюст напред, това води до разширяване на мястото зад езика и намалява стесняването на дихателните пътища
  • хирургична корекция на изкривена носна преграда
  • радиочестотна термотерапия – при тази процедура лекарят използва електрод, чрез който пробиват дупчици на точно определени места в мекото небце. По този начин се втвърдява и стяга увеличената и отпусната тъкан на мекото небце. Успеха на процедурата е 80-90%, рядко се налага реоперация.