2. На какво се дължи хъркането?

 

Когато човек заспи, мускулите на покрива на устата (мекото небце), езика и гърлото се отпускат. Тъканите в гърлото могат да се отпуснат толкова, че да започнат да вибрират и запушват частично дихателните пъища. Колкото по тесни стават дихателните пътища, толкова по мощна става въздушната струя. Тя усилва вибрирането на тъканите, което прави хъркането по-шумно.


Причините за възникване на хъркането включват:

  • варианти в анатамоията на устата и гърлото – ниското меко небце, уголемените сливици, удължения мъжец („висулката”, която виси в дъното на устата) могат да стеснят дихателните пътища и да предизвикат хъркане
  • наднормено тегло – при повишаване на телесната маса, част от нея се натрупва около гърлото и може да стесни дихателните пътища
  • консумация на алкохол – алкохолът отпуска мускулите, включително и тези на гърлото и употребата му скоро преди лягане може да предизвика хъркане
  • хронично запушен нос или изкивявания в носната преграда могат да допринесат за влошаване на проблема
  • сънна апнея – хъркането се свързва със заболяването обструктивна сънна апнея. При това заболяване, тъканите на гърлото запушват изцяло или частично дихателните пътища и това води до периоди на спиране на дишането.
  • полиомиелитът, мускулната дистрофия, честите инфекции на синусите, алергии, настинки, хипотироидизъм и други заболявания увеличават шанса за развитие на обструктивна сънна апнея и хъркане
  • фамилна предразположеност – при хора, чиито един или двама родители хъркат, съществува по-голям риск да започнат да хъркат