1. Какво представлява ракът на тестисите?

 

Туморите на тестистите заемат около 1% от всички ракови заболявания при мъжете и най-често засягат индивиди от 20 до 40-годишна възраст. 90% от раковите образувания на тестисите произхождат от герминативните (зародишни) клетки в тестисите и се делят на семиноми (произхождащи от клетките произвеждащи сперма) и несеминоми. Несеминомните тумори включват ембрионален карцином, тератом, хорионкарцином и смесени тумори. По-рядко срещани са туморни образувания от други клетки на тестисите – тумори на Лайдиговите клетки, на Сертолиевите клетки, гонадобластоми и други.

 

Причините за развитие на рак на тестисите са неизвестни, но изследванията показват, че определени фактори повишават риска от заболяването:

  • крипторхизъм - през ембрионалното развитие тестисите се намират в коремната кухина и нормално преди раждането се спускат до крайната си позиция в скротума. Този процес се нарича descensus (десценсус). Нарушенията в хода му, могат да доведат до задържане на тестиса на различно ниво по пътя му към скротума, състояние, което се нарича крипторхизъм. Около 7-10% от страдащите от тази вродена аномалия развиват рак на тестисите (най-често семинома). Лечебното поставяне на неспусналия се тестис в правилната му позиция не намалява риска от рак на тестисите, но улеснява откриването му.
  • рак на тестисите в миналото – при мъже имали рак на единия тестис се наблюдава увеличен риск от развитие на рак и на другия тестис
  • фамилна обремененост - наличие на това заболяване при други членове на семейството
  • прием на естроген от майката по време на бременност – наблюдава се от 2,8 до 5,3% по-висока от средната честота на заболели от рак на тестисите, сред децата на такива майки
  • други фактори – травми и инфекции на тестисите също се свързват с повишен риск от заболяване на рак на тестисите, но връзката им със заболяването не е добре проучена

2. Какви са симптомите на рак на тестисите?

 

Най-често ракът на тестисите се открива от самите болни. При откриване на някой от следните симптоми болните трябва да се потърсят лекарска помощ:

  • безболезнена бучка или уголемяване на тестисите
  • болка или дискомфорт в областта на тестисите (рядък симптом на заболяването – среща се при по-малко от 10% от болните)
  • чувство на тежест в областта на тестисите
  • тъпа болка в долната част на гърба, малкия таз

 

Поради късното откриване на заболяването, някои пациенти, при посещението си при лекаря се оплакват и от симптоми, дължащи се на метастазирането (разпространението) раковия процес в други части на тялото:

 

  • болки в гърба – разпространение в задната част на корема (ретроперитонеално), с обхващане на нервни коренчета
  • кашлица, кръвохрачене, задух – поради метастази в белите дробове
  • костна болка – поради метастази в костите
  • намаляване на апетита, повръщане, гадене – поради метастази в областта зад дванадесетопръстника (ретродуоденални)

 

В малка част от случаите, заболяването се проявява без симптоми и се открива случайно след травма или от сексуалния партньор на болния. 

3. Как се поставя диагноза рак на тестисите?

 

За изясняване на диагозата, вашият лекар ще направи пълен преглед и ще ви разпита продължителността и интензитета им. Диагностичните тестове, които се назначават за откриване на рак на тестисите, включват:

  • ехография на тестисите
  • кръвни тестове – те могат да покажат увеличени нива в кръвта на маркери за туморния разтеж в тестисите – AFP (алфа-фетопротеин), hCG (човешки хорионгонадотропин), както и  LDH1 (лактат дехидогеназа, по-точно изоензим I)

За откриването на метастази на раковия процес в други части на тялото могат да се назначат и други образни изследвания:

  • рентгенография на гръдния кош
  • компютърно-томографско (КТ) изследване на корема и малкия таз

4. Какво е хирургичното лечение на рака на тестисите?

 

В над 90% от случаите (особено, когато е открит рано) ракът на тестисите е лечим. Като методи на лечение се прилагат хирургичната операция, лъчелечение и химиотерапия. Вида на лечението зависи от вида на тумора (семином, несемином), стадия на заболяването, възрастта на болния и се определя от онкокомисия, която се състои от хирург, онколог и лекар-лъчетерапевт.

 

Първоначалното лечение на туморите на тестисите е оперативното премахване на засегнатия тестис (орхидектомия). Ако пациентът желае, по козметични причини, може да се постави протеза (изкуствен тестис) по време на същата операция. Протезите не се препоръчват в случаите, когато туморите обхващат стената на скротума или има наличие на инфекция. Оперативното отстраняване на единия тестис не се отразява на способността за ерекция и еякулация.

 

По време на хирургичната операция се взима биопсия (взимане на материал за микроскопско изследване), а след нея се правят и образни изследвания (КТ, рентгенография) за определяне на стадия на заболяването и определяне хода на следоперативното лечение.

 

Операция, запазваща тестиса може да се предприеме при определени обстоятелства, когато туморната формация обхваща двата тестиса, пациента е с един тестис или при развитие на нов тумор в другия тестис, известно време след първоначалния. Прилагането на такава консервативна операция се ограничава при тумори с големина до 2см. При около 80% от пациентите претърпяли операция, запазваща тестиса се наблюдава тестикуларна интраепителна неоплазия, която се счита предшественик на развитие на нов туморен процес и при откриването й трябва да се обсъди започване на лъчелечение или оперативно пълно отстраняване на тестиса. Тестикуларна интраепителна неоплазия се открива с повишена честота при всички рискови групи за развитие на рак на тестисите. Ако се открие и се остави нелекувана, съществува риск от 50% да прогресира до рак на тестисите в следващите 5 години.

5. Какво е нехирургичното лечение на рака на тестисите?

 

Нехиругичното лечение на ракът на тестисите включва прилагането на лъчелечние и химиотерапия.

 

При лъчелечението се използват лъчи с висока енергия, които убиват раковите клетки. Съществуват два вида лъчелечние. При първия, машина извън тялото излъчва лъчи насочени директно към раковите клетки. При втория се използват радиоактивни субстанции намиращи се в игли, перли и други, които се поставят директно в тялото, в самия тумор или около него. Начинът на прилагане на лъчелечение се определя от вида на лекувания рак и неговия стадий. При лечението на коремни метастази на семинома се използва машина извън тялото, която излъчва лъчи към лимфните възли в корема. Тъй като несеминомите са слабо чувствителни към облъчването, мъжете болни от този вид рак на тестисите не се подлагат на лъчелечние.

По време на облъчването на раковите клетки, се облъчват и нормалните клетки, което обуславя наличието на странични ефекти.Страничните ефекти от лъчелечнието включват загуба на апетит, гадене и диария, както и нарушения в продукцията на сперма (при повечето пациенти, тя се възстановява до 1-2 години). Силата на страничните ефекти от лечението зависи от прилаганата доза.

 

Химиотерапията е лечение, при което се използват лекарства, убиващи раковите клетки. Химиотерапията при пациентите с рак на тестисите обикновено се прилага като допълнително лечение след операция, но при случаите на напреднал раков процес се прилага  като първоначално лечение.

 

Страничните ефекти от химиотерапията са различни при различните лекарства и дозите, в които се прилагат. Нежеланите реакции към химиотерапията включват гадене, загуба на коса, умора, повръщане, кашлица, задух, кожни реакции и други. Наблюдават се и нарушения в продукцията на спермата, които при повечето пациенти са обратими.

 

Тъй като лечението на ракът на тестисите може да доведе до безплодие, може преди започването му да се остави сперма в банка за съхранение.