1. Нощно напикаване и бруксизъм

 

Бруксизмът е неволево търкане (скърцане) на зъбите по време на сън, което засяга 10 до 20% от населението. Страдащите от бруксизъм обикновено не знаят, че имат този проблем. Началото на болестта е най-често между 17 и 20-тата година от живота и се оправя от само себе си към 40-годишна възраст. Проявява се с еднаква честота при мъже и жени. В много случаи диагнозата се поставя по време на преглед при зъболекаря, който открива леки увреди на зъбите. По принцип не се предписва лечение, но в тежки случаи може да се използва гумен протектор за зъбите (назъбник). Препоръчват се методики за справяне със стреса, тъй като вредния навик, най-често е проява на прекомерно психическо напрежение.

 

Нощно напикаване (enuresis nocturna) е парасомния характерна за младата възраст. Преди 5-6-годиншна възраст може да се счита за нормална. Обикновено напикаването спира от само себе си след тази възраст, като се запазва при 1% до 3% от случаите и е още по-рядко срещано в по-късна възраст. При възрастни нощното напикаване може да бъде първично или вторично (т.е. се дължи на друго заболяване). Първичното напикаване често се дължи на анатомични аномалии в урогениталния тракт, които могат да се открият при преглед при уролог. Важни причини за вторичната форма са емоционални нарушения, инфекции на пикочните пътища, заболявания на долната част на гръбначния мозък.

 

Лечението на напикаването при деца се състои в намаляване на приема на течности вечер както и на шоколад, газирани напитки и други. Децата трябва да уринират преди лягане. Много успешно се прилагат аларми за напикаване. Те звънят или вибрират, когато детето започва да се напикава.Това е най-ефективното лечение.Те събуждат детето, и създават навик на събуждане, когато е необходимо да се уринира. Продават се в аптеките без предписание. В лечението могат да се включат медикаменти потискащи нощното производство на урина (агонисти на анти-диуретичния хормон), намаляващи тонуса на мускулатурата на пикочния мехур (антихолинергични) и някои антидепресанти. Същите медикаменти, се прилагат и при лечението на възрастни с нощно напикаване. При възрастните е важно да се изключат други заболявания, изброени по-горе, като причина за напикаването. Поведенческа и други видове психологическа терапия са от полза при справяне с проблема. Изграждането на някои навици спомагат за контролирането на проблема - ограничаването на приема на течности след обяд и вечер, ходене до тоалетна през няколко часа, събуждане през нощта за да се уринира ако има нужда, използването на аларма за нощно напикаване и други.

2. Какво представляват разстройствата на съня?

 

Парасомниите са разстройства нарушаващи съня. Характеризират се с нежелани движения, поведения, емоции, възприятия и говорене по време на сън. Те настъпват по време на сън или преминаването от сън в будно състояние и се асоциират с различните стадии на съня.

 

Парасомниите се разделят на следните категории:

  • Първични парасомнии – това са разстройства на фазите на съня. Те се класифицират според фазата, от която започват – фаза с БДО (REM) или без БДО (NREM). Фаза с БДО (бързо движение на очите, на английски – REM) е фаза на съня през, която очите на спящия се движат много бързо. Това е фазата на сънищата и човек преминава през нея около 4-5 пъти на нощ. При съня без БДО (в английската литература тези фази се означават като NREM – non rapid eye movement phase) не се наблюдават движения на очите.
  • Вторични парасомнии – представляват заболявания на органите и системите на тялото, които могат да се проявят по време на сън, например като пристъпи, нарушения в дишането, нарушения на сърдечния ритъм (аритмии) и връщане на стомашно съдържимо към хранопровода (гастроезофагеален рефлукс)

Първичните парасомнии се характеризират с едновременно проявяване на елементи на будност и сън. Най-честите парасомнии, които ще бъдат разгледани в тази статия са кошмарите, нощни страхове (pavor nocturnus), ходене на сън (сомнамбулизъм), поведенческо разстройство свързано с REM съня, синдром на неспокойните крака, разстройство с периодично движение на крайниците (periodic limb movement disorder -PLMD), бруксизъм (скърцане със зъби) и нощно напикаване (enuresis nocturna).

3. Какво представляват кошмарите?

 

Кошмарите са лоши сънища, в които сънуващия има усещане за опасност или заплаха. Настъпват по време на REM-фазите на съня. Не знае каква е точната причина за тях. Началото им се свързва с недоспиване,  тревожност, депресия или стрес, причинен от смяна на работа или травматизиращо събитие (кошмарите могат да са признак за пост травматично стресово разстройство). Приема на антидепресанти, лекарства за лечението на болестта на Паркинсон, приспивателни, наркотици (амфетамини, кокаин), както и рязкото спиране на тези и други медикаменти, наркотици или алкохол може да предизвикат кошмари. Болните от психични заболявания и хората, в чиито семейства има други страдащи от тревожните сънища са в повишен риск от поява на кошмари

.

Когато човек страда от кошмари се събужда през нощта със следните симптоми:

  • чувство за страх, тъга, срам
  • спомен за плашещ сън – спомена за сън е основен признак, по който се различават кошмарите от нощните страхове
  • учестена сърдечна честота (тахикардия)
  • учестена дихателна честота (тахипнея)
  • изпотяване

 

Пациентите също така съобщават за безсъние, лесно събуждане от сън и за наличие на тревожно (травматизиращо) събитие в миналото.

Намаляването на качеството и количеството на съня в следствие на продължителното сънуване на кошмари може да има редица здравни последици като сърдечни заболявания, задълбочаване на тревожността, депресия и затлъстяване.

 

Когато кошмарите са продължителни и нарушават нормалния начин на живот, трябва да се потърси лекарска помощ. Първото, което трябва да изключи лекаря е дали не са симптом на по-сериозно заболяване. Ако се причиняват от медикамент, прилаган за лечението на друга болест, при възможност, той може да се спре, смени или неговата доза да се коригира. Поведенческа или друг вид психотерапия, техниките за релаксация, поддържане на добра хигиена на съня и редовни физически упражнения се спомагат за успешното намаляване на стреса и тревожността.

4. Какво представляват нощните страхове?

 

От това разстройство страдат най-често деца.  Проявява се през първите няколко часа от началото на съня (през 3-4-та NREM фаза). По време на сън, детето внезапно издава писък, наблюдава се учестено дишане и пулс, може да издава неразбираеми звуци, когато бъде събудено е дезориентирано, объркано и не може да обясни защо е уплашено (не описва плашещ сън, както ако е имало кошмари). Когато нощните страхове се проявяват при възрастни, трябва да се внимава, защото при събуждане могат да станат агресивни. И при деца и при възрастни на сутринта обикновено(но не винаги) липсва спомен от събуждането.

 

Епизодите рядко се появяват за продължителен период от време. Засегнатите трябва да бъдат успокоени, че разстройството не е опасно, не се описват последици за здравето и отшумява само. Не се прилага специфична терапия, но в редки, по-тежки случаи антидепресанти и бензодиазепини могат да намалят честотата на епизодите. В случаите, когато нощните страхове се  свързват с депресия, тревожност или стрес се предприема лечение насочено към основното заболяване.

 

Не се знае причината за проявата на нощни страхове, но се смята, че са по-често срещани при деца преминаващи през стресови събития, приемащи лекарства, влияещи на мозъка (не е доказана точна връзка между определен медикамент и нощните страхове),  както и деца употребили кофеин или които не се наспиват достатъчно. При възрастни злоупотребата на алкохол, наркотици, някои лекарства като антихистамини, успокоителни и приспивателни също могат да предизвикат епизоди на разстройството. Заболявания свързани с проява на нощните страхове са мигрените, сънната апнея и травми на главата.

5. Какво е сомнамбулизъм?

 

Сомнамбулизмът се проявява в NREM фазите на съня. Страдащите от това заболяване могат да изпълняват моторни дейности по време на сън, вариращи от прости до сложни. Могат да станат от леглото, да ходят, уринират извън тоалетната, да се хранят или да излязат от дома. По време на епизод на сомнамбулизъм, събуждането на болните е трудно и често реагират с раздразнение или дори агресия. Проявите на ходене на сън са изолирани, но повторение се наблюдава при 1% до 6% от пациентите.

 

Причината за заболяването е неизвестна, но се наблюдава фамилна обремененост в една трета от случаите. Най-често се среща при деца между 4 и 8 години, но не е сигнал за друго заболяване. Опасността идва от възможността пациентите да се наранят по време на такъв епизод, както и намаляването на пълноценния сън, което води до сънливост, загуба на концентрация и раздразнителност през деня. Заболяването отшумява само, но е необходим преглед при лекар, който да изключи други състояния, които се бъркат със сомнамбулизъм като гърчове или пристъпи на паника. В някои случаи може да се наложи изследване като полисомнография, което се извършва в лаборатория за изследване на нарушенията на съня. 

 

Лечение за ходене на сън обикновено не е необходимо. Ако някой ходи на сън, той трябва внимателно да бъде върнат в леглото. Не е опасно да бъде събуден, но при събуждане той или тя ще са объркани и дезориентирани, а някои може да проявят агресия. Когато има човек, който ходи на сън в семейството трябва да се заключат вратите и залостят прозорците, да се ограничи достъпа към стълбища, електроуреди, кабели и предмети, които могат да го наранят. 

6. Поведенческо разстройство свързано с REM съня

 

Поведенческото разстройство свързано с REM съня (REM Sleep Behavior Disorder – RBD) е рядко заболяване, което настъпва по време на REM съня. Най-често засяга мъже на и над средна възраст, имали неврологично заболяване в миналото. Смята се, че една трета от засегнатите ще развият болест на Паркинсон до 10-20 години след началото на заболяването.

 

Болните се характеризират с раздразнително или агресивно поведение по време на сън като ритане, боксиране и други, за което се съобщава от близките на болния. Не са редки случаите на  наранявания на болния и/или човека, спящ до него. При събуждане болния съобщава за неприятни,  страшни сънища или образи. Важно е епизодите на заболяването да се различат от епилептичен пристъп. За целта се извършва пълен неврологичен преглед, както и полисомнография. В около 55% от случаите от причината за заболяването е неизяснена, а при останалите 45% се свързва с рязко прекъсване на трициклични антидепресанти, успокоителни, блокери на серотониновия реъптейк или други видове антидепресанти.

 

Клоназепам (Clonazepam) се смята з ефикасно лекарство в лечението на поведенческото разстройство свързано с REM съня, като облекчава симптомите при около 90% от болните. Ефектът от лечението се проявява през първата седмица, а често и през пъврата нощ. Терапията трябва да се продължи за неопределен период от време, защото проявите на агресия по време на сън често се проявяват след спиране на лекарството. Други лекарства като трициклични антидепресанти се прилагат при някои пациенти (но при други могат да влошат състоянието им). Прогнозата за болните зависи от причината. При пациенти, чиято причина може да се открие ,симптомите се контролират с медикаменти. Когато причината е неврологично заболяване, прогнозата зависи от неговото развитие.

7. Какво е синдром на неспокойните крака?

 

Синдромът на неспокойните крака е състояние, при което е налице силен дискомфорт  и желание за движение на краката в седящо или лежащо положение. Движението им временно успокоява това чувство. Симптомите на заболяването са по-тежки вечер и през нощта от колкото през деня и пречат на заспиването. Чувството за дискомфорт може да се усилва или намалява с времето, но се влошава при употреба на кофеин, недоспиване или по време на бременност.

 

Честотата на синдромът на неспокойните крака е 5% от хората на средна възраст и се увеличава на 10-20% при тези над 60-годишна възраст. Фамилна обремененост, недостиг на желязо и бъбречна недостатъчност се смята, че могат да причинят синдромът на неспокойните крака, въпреки че точния механизъм на заболяването не е изяснен. Друга възможна причина е периферната невропатия, която представлява увреда на нервите на краката или ръцете в следствие на хронични заболявания като диабет или алкохолизъм. Терапията включва лечение на основното заболяване.

 

Лекарства, които се използват за облекчаване на симптомите на заболяването са лекарства против епилепсия, мускулни релаксанти, приспивателни и опиоидни аналгетици (но те водят до зависимост в по-високи дози). По време на терапията се наблюдава феномен на „изчерпване на ефекта” на лекарствата, след като известен период от време успешно са облекчавали симптомите. В такива случи те се сменят с друго лекарство от горепосочените. Повечето от медикаментите за лечението на синдромът на неспокойните крака не са подходящи по време на бременност.

 

При бременност симптомите обикновено са най-тежки през първия триместър и тогава могат да се предпишат някои обезболяващи. Трицикличните антидепресанти и някои лекарства против гадене влошават заболяването и е необходимо да се избягват, но когато трябва да се приемат, те могат да се комбинират с медикаменти облекчаващи симптомите в краката. Някои промени в ежедневните навици, могат да облекчат до голяма степен симптомите на синдрома на неспокойните крака. Такива включват:

  • вани и масажи на краката
  • редовни физически упражнения
  • намаляване на тютюнопушенето и употребата на алкохол
  • добра хигиена на съня – лягане по едно и също време, използване на леглото само за сън и секс
  • избягване на кофеина
  • поддържане на вниманието заето преди лягане – скуката и сънливостта преди лягане влошават симптомите на заболяването. Играенето на видео игри, решаването на кръстословици, пъзели и други дейности, които занимават вниманието облекчават нуждата за движение в краката
  • прилагане на техники за релаксация и намаляване на стреса като йога, медитация и др.

8. Какво е разстройство с периодично движение на крайниците?

 

Разстройството с периодично движение на крайниците е състояние характеризиращо се с повтарящо се мърдане, трепване и други движения на краката и се проявява само по време на сън. Движенията са ритмични и се повтарят на всеки 20-40 секунди. Заболяването намалява пълноценността на съня и причинява прекалена сънливост през деня и намаляване на концентрацията.

 

Състоянието се различава от синдрома на неспокойните крака. Около 80% от хората със синдром на неспокойните крака имат разстройство с периодично движение на крайниците, но обратното не е вярно. При второто заболяване не се среща чувството на дискомфорт и желание за движение на краката, както при първото.

 

Разстройството с периодично движение на крайниците може да е първично или вторично. Причината за първичната форма не е известна. Вторичната форма се причинява от редица заболявания като диабет, недостиг на желязо, тумор или травма на гръбначния мозък, сънна апнея, нарколепсия (увеличена сънливост и непреодолимо желание за сън по време на будно състояние), анемия, уремия (събиране на отпадъчни продукти в кръвта поради нарушения в бъбречната функция), рязко спиране на употребата на медикаменти като бензодиазепини, барбитурати и други.

 

За лечението се прилагат лекарства против болестта на Паркинсон, антиконвулсанти, бензодиазепини и опиоиди. Терапията не излекува заболяването, но значително намалява симптомите. Болните от разстройство с периодично движение на крайниците трябва да избягва продукти съдържащи кофеин като кафе, шоколад, чай, както и някои газирани напитки. Също така много антидепресанти влошават симптомите на заболяването.