1. Какво представлява простатитът?

 

Простатитът е възпаление на простатната жлеза, което се проявява с  различни симптоми. Според класификацията Националния здравен институт на САЩ (NIH), която се прилага и в Европа, синдромите (съвкупност от симптоми), с които може да се прояви възпалението на простата се разделят на следните категории:

  • Категория  I. Остър бактериален простатит
  • Категория II. Хроничен бактериален простатит
  • Категория III. Хроничен тазов болков синдром (ХТБС). Разделя се на две подкатегории -възпалителен, при доказване на левкоцити в еякулата, простатния секрет и/или в урината; невъзпалителен – при липса на левкоцити в еякулата простатния секрет и/или в урината
  • Категория  IV. Асимптоматичен инфекциозен простатит

 

Острия и хроничен простатит се обединяват от това, че при тях се доказва конкретен причинител за възпалението на жлезата. Острия простатит се дължи на насъпила остро инфекция на простатата, а хроничния на продължителна  или повтаряща се периодически такава. Хроничен тазов болков синдром обединява всички състояния на хронична простатна симптоматика, при които не се доказва конкретен причинител за нея.

 

Асимптоматичния инфекциозен простатит е състояние, което не е напълно разбрано, не предизвиква симптоми, открива се най-често при изследвания по друг повод и не изисква лечение.

 

По световни данни простатитът е едно от най-честите заболявания сред младите мъже и засяга около 9% от тях.  Честотата на мъжете, страдащи от симптоми на хроничен простатит, варира между 6.5% и 12%, а на тези, страдащи от по-тежки симптоми - от 2% до 6%.Влиянието на симптомите на простатита върху живота на пациентите обикновено се подценява. Според някои автори, качеството на живот на мъжете с хроничен простатит се доближава до това на пациенти с болест на Крон, тежък диабет и/или застойна сърдечна недостатъчност. Разпознаването и лечението на простатните синдроми понякога е доста трудно, поради сходната им симптоматика, която често наподобява клиничната картина на други заболявания.

2. Какви са причините и рисковите фактори за развитието на острия простатит?

 

Острия простатит се дължи на остра инфекция на простатната жлеза. Микроорганизмите причиняващи острия простатит са същите, които са отговорни и за по-голямата част от инфекциите на уринарния тракт. Такива са Escherichia coli, Proteus mirabilis, бактериите от род Klebsiella, бактериите от род Enterobacter, Pseudomonas aeruginosa, бактериите от род Serratia и други.

 

От изброените, за най-чест причинител се смята ешерихия коли. Повечето случаи на остър простатит (82%) се дължат на инфекция от един причинител, но при някои могат да се докажат 2 или 3 бактериални щама.

 

Инфекции със Staphylococcus aureus могат да се развият при продължителна катетризация в болница, а Neisseria gonorrhea (причинител на гонореята) може да се смята за възможен причинител при мъже под 35 годиншна възраст и с активен полов живот.

 

Рисковите фактори за развитието на остър простатит включват:

  • инфекция на пикочните пътища (цистит, уретрит и други)
  • практикуване на секс без предпазни средства
  • ХИВ/СПИН
  • използване на уретрален катетър
  • стриктури (стеснения) на уретрата
  • диабет
  • увеличение на простатната жлеза
  • остър епидидимит (възпаление на надсеменника, дълг, извит канал, намиращ се на задната част на всеки тестис)
  • трансуретрална хирургична интервенция

 

3. Какви са симптомите на остър простатит?

 

Пациентите страдащи от остър простатит най-често се оплакват от бързо настъпили симптоми на инфекция на пикочните пътища:

  • болезнено уриниране (дизурия)
  • честа нужда от уриниране
  • болка в областта на малкия таз
  • кръв в урината (хематурия)
  • висока температура

 

Както и със симптоми на затруднено уриниране или задръжка на урината:

  • намалена струя на урината
  • изтичнето й „капка по капка”
  • забвяне на началото на уриниране
  • чувство за ненапълно изпразване на пичкочния мехур
  • болки в областта на малкия таз, половите органи и болезнена ерекция и/или еякулация.

4. Как се поставя диагнозата остър простатит?

 

Заболяванията на пикочните пътища се лекуват от лекари – уролози. При съмнение за остър простатит, вашият лекар ще ви направи пълен преглед и ще ви назначи кръвни изследвания. За октриването на конкретния причинител на инфекцията на простатата се дават урина и еякулат (семенна течност) за микробиологично изследване.

 

Вашият лекар може да ви направи ехографско изследване на пикочния мехур за да определи тежестта на задръжката на урина, ако има такава.

5. Какво е лечението на острия простатит?

 

За лечението на остър бактериален простатит се използват антиботици от групите на  хинолоните, втора или трета генерация цефалоспорини, комбинации от пеницилини и аминогликозиди. Ако пациентът е в тежкко състояние, в началото приема на антибиотци може да бъде венозен, а при подобрение да се премине на прием на антибиотиците през устата. Лечението на остър простатит продължава около 2-4 седмици.

 

Пациенти, които не отговарят на терапията, трябва да се прегледат за развитието на простатен абцес (събиране на гной). Това е рядко усложнение на острия простатит, най-често се проявява при пациенти с нарушена имунна система, страдащи от диабет, продължително катетризирани болни и други.

При задръжка на урината може да се наложи вкарването в пикочния мехур на малък по размер катетър (Фолей катетър), който осигурява оттичането на урината до овладяването на острото възпаление. Ако поставянето на  Фолей катетър е прекалено болезнено или некомфортно за пациента, може да се постави супрапубичен катетър – малка тръба (катетър) се вкарва над нивото на тазовите кости и достига до пикочния мехур и по нея се оттича урината от него.

 

Отговорът на лечение обикновено е добър и прогнозата за пациентите с остър простатит е благоприятна. При малка част от случаите, с масивна инфекция, се наблюдава намаленa жизненост и оплодителна способност на спермата на болните.