1. Какви са причините за хронична диария?

 

Хронична е диарията, която продължава повече от 3-4 седмици. Много и различни могат да бъдат причините за хроничната диария. Според патофизиологичните механизми на диарията причините се разделят на секреторни, осмотични, предизвикващи стеаторея (диария с мазна консистенция), възпалителни, нарушения в мотилитета (перисталтиката) и други.

 

Секреторните диарии се причиняват от нарушения в транспорта на течности и електролити през лигавицата на червата. Този тип диария се характеризира с изхождането на голямо количество воднисти изпражнения. Тези изхождания са безболезнени, продължават и при гладуване. Причините за секреторната диария включват:

  • Странични ефекти от медикаменти - хроничната употреба на слабителни, на алкохол, продължителното поглъщане на някои токсини от околната среда (например арсен), продължителните инфекции и други, също могат да бъдат причинители на хронична диария.
  • Резекция на черво
  • Хормонални причини - рядка причина за хронична диария могат да бъдат туморни формации, продуциращи хормони или активни вещества. Такива тумори са гастрином, колоректален вилозен аденом и други.
  • Вродени дефекти на йонната абсорбция. Те се проявяват още след раждането.

 

При диарията, предизвикана по осмотични причини, се изтеглят течности от организма в червото от определени субстанции, наречени осмотично активни. В такива случаи диарията се усилва при увеличаване на количеството на субстанцията и обратното -  изчезва при гладуване. Причините за осмотична диария включват:

  • Осмотични лаксативи (лактулоза, английска сол)
  • Въглехидратна малабсорбция - когато определени въглехидрати не се абсорбират, те остават в червото и не позволяват водата в него също да бъде абсорбирана. Най-често срещаното такова състояние е лактозната нетолерантост, при която лактозата в млечните продукти не се абсорбира и приемането им предизвиква диария, чувство за подутост в корема и дискомфорт.

 

При диария, придружена със стеаторея – увеличено количество на мазнини в изпражненията, количеството мазнини се увеличава от осмотичните свойства на мастните киселини, които увличат водата със себе си. Такава диария се характеризира с изпражнения с лоша миризма, мазна консистенция, трудно се отмиват при пускане на вода в тоалетната. Стеатореята се дължи най-често на малабсорбция на мазнини и се придружава от загуба на тегло поради нарушената абсорбция на мастноразтворими витамини. Причините за диария, придружена със стеаторея включват:

  • Хроничен панкреатит, запушване на панкреатичния канал
  • Нарушение на абсорбирането на хранителни вещества в лигавицата на червото. Може да се причини от редица заболявания на червото, но най-често се дължи на глутенова ентеропатия (непоносимост към глутен), тропическо спру (тропическа форма на непоносимостта към глутен) и други.

 

Възпалителните диарии са придружени от болка, повишена температура и други проявления на възпалителния процес. Механизма на тези диарии може да бъде много различен - в зависимост от причината, но обединяващата характеристика е високите количества на протеин и левкоцити в изпражненията. Загубата на протеин чрез изпражненията - при тежки възпалителни процеси, може да доведе до генерализирани отоци (аназарка). Всеки човек на средна или в напреднала възраст, страдащ от хронична диария от възпалителен тип трябва да бъде прегледан от лекар за да се изключи туморна формация в червата като причина за заболяването. Причините за хронична диария от възпалителен тип включват:

  • Възпалителни заболявания на червата като болест на Крон и хроничен улцерозен колит
  • Първични и вторични форми на имунна недостатъчност. Те могат да бъдат причини за продължителни инфекции, водещи до хронична диария.
  • Други причини - радиационен ентероколит, хронична реакция на присадката срещу приемника, еозинофилен ентероколит и други.

 

Нарушения в мотилитета (перисталтиката) придружават и други типове диария, но като първична причина за диария те са рядкост. Причините за такъв тип диария включват:

  • Синдром на дразнимото черво
  • Медикамети от групата на прокинетиците (стимулиращи перисталтиката)
  • Диабетна диария

 

2. Кога трябва да потърсим лекар при хронична диария?

 

При всяка диария, продължаваща над 3-4 седмици трябва да се консултирате с лекар, за да се потвърдят или изключат многото тежки заболявания, които могат да бъдат причина за нея. Анамнезата, физикалния преглед и рутинните кръвни тестове помагат за установяване на механизма на диарията и насочват лекаря за назначаване и на други изследвания. Такива изследвания са:

  • рентгенография на коремни органи
  • тест с избягване на определена храна - този тест включва избягването на определена храна за установяване дали диарията е причинена от алергия или хранителна непоносимост
  • сигмоидоскопия - чрез специален инструмент лекарят оглежда вътрешността на ректума и долната част на дебелото черво
  • колоноскопия - сходна е със сигмоидоскопията, но в случая се оглежда цялото дебело черво.

3. Какво е лечението на хроничната диария?

 

Лечението на хроничната диария зависи от нейната причина. То може да бъде излекуващо, подтискащо симптомите или емпирично.

Ако причината може да бъде премахната, лечението е излекуващо, каквото е при резекцията на колоректален карцином или спиране на лекарството, което предизвиква диария.

 

При много хронични заболявания диарията може да бъде контролирана като се подтиска причиняващия механизъм. Пример за това е избягването на млечни продукти при лактозна нетолерантност или прилагането на кортикостероиди при възпалителните заболявания на червата, адсорбтивни агенти като холестирамин при малабсорбция на жлъчни киселини, прием на омепразол при гастриноми или ензимзаместващи препарати при заболявания на панкреаса.

 

Когато не е изсяснена причиниата за хроничната диария, емпиричното лечение е от полза до изсясняването й. Леки опиати като лоперамид или дифеноксилат могат да помогнат при лека или средна диария. Такива препарати, подтискащи перисталтиката, трябва да се избягват при синдром на дразнимото черво. Клонидин спомага за контролирането на диабетна диария. При пациенти със стеаторея може да се наложи допълнителен прием на мастноразтворими витамини.

 

При всички пациенти с хронична диария възстановяването на загубените течности и предпазването от дехидратация е основна част от терапията.