1. Какво представлява хроничният холецистит и какви са причините него?
Хроничният холецистит е продължително възпаление на стената на жлъчния мехур и най-често се свързва с жлъчнокаменна болест. Причините за развитието на хроничен холецистит не са напълно изяснени. Смята се, че повтарящите се епизоди на остър или подостър холецистит, както и продължителното механично дразнене на стената на жлъния мехур от камъни, водят до развитието на хроничното възпаление. Също така се откриват и бактерии в жлъчката на повече от 25% от пациентите с хроничен холецистит.
2. Какви са симптомите на хроничния холецистит?
За сега не е доказана тясна връзка между честотата и тежестта на жлъчните кризи, предшестващи появата на хроничното възпаление и промените, настъпили в стената на жлъчния мехур, клиничната симптоматика и вътреоперативните усложнения.
Хроничният холецистит може да остане безсимптомен много години, да се прояви с леки симптоми, да премине в остър холецистит или да се прояви с усложнения.
Най-честите симптоми на хроничния холецистит са:
- болка и тежест в дясното подребрие с постоянен характер, отиващи или не към гърба
- често гадене
- флатуленция (чуство за подутост в корема)
- непоносимост към мазнини и яйца
Засилването на болката, повръщането на жълто-зелени горчиви материи и високата температура са белези на обостряне на възпалителния процес.
3. Как се поставя диагнозата хроничен холецистит?
Диагнозата хроничен холецистит се поставя на базата на данни за предишни лъчнокаменни кризи, прояви на характерните симптоми за заболяването, физикален преглед, кръвни изследвания и доказване на наличие на жлъчни камъни и промени в стената на жлъчния мехур, чрез образни изследвания – най-често ехография на коремни органи.
4. Какво е лечението на хроничния холецистит?
При доказани хронични възпалителни промени на стената на жлъчния мехур, оперативното му отстраняване е предпочитан лечебен подход, особено при чести или зачестяващи жлъчни кризи.
При обостряне на симптомите на хроничен холецистит се ограничава приема на храна през първите дни и се поставя лед върху корема. Провежда се лечение с обезболяващи и антибактериални средства, както при острия холецистит.
5. Какви са усложненията на холецистита?
В малка част от случаите нелекуваният холецистит може да прогресира до следните усложниения:
- Емпием (събиране на гной) в жлъчния мехур обикновено се образува след остър холецистит при продължително запушване на жлъчния канал и инфектиране на застоялата жлъчка с гноеобразуващи бактерии. Симптомите, характерни за това състояние наподобяват холангит (възпаление на жлъчните канали) - висока температура, силна болка в горната дясна част на корема и изтощение. Спешната хирургична интервенция и подходящо антибактериално лечение са необходими, веднага след като се предположи наличието на емпием.
- Хидропс (събиране на течност) в жлъчния мехур се образува след продължително запушване на жлъчния канал от камък и изпълването на жлъчния мехур с течност. Клиничната картина на заболяването включва лесно видима маса в дясната горната част на корема, която е неболезнена при напипване, въпреки че понякога пациентите съобщават за хронична болка в същия част на тялото.
- Гангрена на жлъчния мехур - дължи се на исхемия (нарушено кръвоснабдяване) на стената на жлъчния мехур или пълна тъканна некроза. Предразполагащите заболяването фактори включват силно разтягане на жлъчния мехур, васкулити, диабет, наличие на емпием или запушване на хранещата мехура артерия. Гангрената може да доведе до настъпването на перфорация (спукване) на жлъчния мехур. Повечето пациенти се лекуват чрез холецистектомия, но при тежко болни пациенти може да се наложи само хирургично дрениране на абцеса (за да се евакуира образувалата се гной).
- Перфорация без гангрена е рядко срещано усложнение, но смъртността при него достига до 30%. При такива пациенти се наблюдава внезапно облекчение на болката, последвано от симптоми на генерализиран перитонит (възпаление на цялата коремна кухина).
- Образуване на фистули - това са нови канали (връзки) с органи, с които нормално жлъчният мехур не се свързва. Най-често се образуват канали с дванадесетопръстника, част от дебелото черво, бъбречното легенче. При повечето пациенти с този вид фистули не се проявяват симптоми на заболяването.
- Илеус – представлява запушване на дебелото черво, което в случая е причинено от попадането на жлъчни камъни в него. Повечето от пациентите не съобщават за симптоми от жлъчния мехур, подсказващи остър холецистит или наличието на фистули. Лапаротомия с изваждането на камъните е предпочитаната лечебна процедура.
- „Порцеланов” жлъчен мехур - при наличие на голямо количесто камъни, дразненето на стената води до отлагане на калции в нея. Състоянието не е свързано с поява на допълнителни симптоми. Диагнозата се поставя след рентгенография на корема и ехографско изследване. Холецистектомията се препоръчва при всички пациенти с порцеланов жлъчен мехур, тъй като при висок процент от случаите се свързва с развитие на рак на жлъчния мехур.