1. Какво представлява счупването, видове фрактури?

 

Фрактурите (счупванията) на кости са честа последица на различните видове травматизъм - пътнотранспортен, спортен, битов, паталогични фрактури при неголеми натоварвания при остеопороза и др. Счупването на костите представлява нарушаване на целостта на костта в различните оси.

 

Възможно е счупването да не обхваща цялата обиколка на костта, а само част и двата сегмента да не са изцяло разделени.  Фрактурите могат да доведат до разкъсване целостта на кожата и да има стърчащ фрагмент, така наречените открити фрактури.

 

В по-леките случаи фрактурите са закрити, тоест няма открита рана и няма контакт с околната среда, както и замърсяване с микроорганизми. Счупването може да обхване една или повече кости по цялото тяло - черепни, лицеви, прешлени по цялата дължина на гръбнака, кости на горен крайник, ребра, тазови кости, кости на долния крайник.

 

2. Какви са симптомите при счупване на кости?

 

Счупванията на кости са резултат най-често на травми, когато има въздействие на механични фактори с голяма сила. В някои случи обаче, счупването може да се получи и след лека травма, поради увредения костен състав и намалената здравина на костите. Такава промяна на костите се случва при някои заболявания, като остеопорозата например, различни тумори, или в следствие на прием на някои медикаменти.

 

Счупванията като симптоматика се характеризират с няколко белега - болка, оток (подуване), деформация на засегнатата област и нарушена функция на засегната кост и става. Болката е един от най-честите симптоми, които карат пациента да потърси лекарска помощ. Болката при счупване на кост е много силна и не намалява спонтанно, ако не се вземат специализирани мерки. Подуването се дължи на кръвотечение, което се предизвиква при счупването, образува се така нареченият хематом.

 

Поради нарушената цялост на костта се променя формата, анатомията на засегнатата област и е силно болезнено или дори невъзможно извършването на пълния капацитет на движение в засегната област. Всички тези симптоми могат да се наблюдават и при сходни състояния като луксациите (изкълчванията) например. Поради тази причина е необходима консултация с лекар специалист, който с помощта на образни изследвания - рентгенография, компютърна томография да постави точната диагноза. Освен механичната увреда, последствия на фрактурите могат да бъдат инфекции, като особено голям риск има при откритите фрактури, или дори разкъсване на съседни нерви, съдове, сухожилия, които могат да доведат до трайни увреждания.

3. Каква е първата помощ при черепномозъчни и шийни травми и фрактури?

 

Мерките за първа помощ при счупвания в различните телесни области се характеризират с някои особености. При травми и счупвания на черепните кости основната опасност е засягането на подлежащите мозъчни тъкани. Нараняването на мозъка, кръвотеченията в мозъка и около мозъчните обвивки могат да се наблюдават и без видимо счупване на черепната кост при достатъчно силна травма. В такъв случай пострадалият се оплаква от главоболие, световъртеж, нарушения в зрението, шум в ушите и др.

 

Често травмата води до промяна в съзнанието - пациентът реагира вяло, отговаря неадекватно или губи съзнание. Важен симптом за тежко счупване като това на основата на черепа е кръвотечението от ушите. В случай на травма и счупване на черепните кости пострадалият не бива да се мести, а да изчака неподвижно пристигането на спешна помощ. Черепния травматизъм често е съпроводен и с травми - счупвания, луксации - и на шийни прешлени. Оплакването от болка в шията, мускулна слабост на една или и двете телесни половини, нарушена сетивност са белези на възможна шийна травма. В този случай пострадалият не бива да се транспортира без специална стабилизация със шийна яка, тъй като е силно рисково травмата да се усложни.

 

Единствено изключение при което е задължително пострадалият да се премести е в случаите на загуба на съзнание или изпадането в клинична смърт. Тези състояния изискват спешна намеса и от немедицински персонал в рамките на минути. В 90% от шийните и черепномозъчни травми при загуба на съзнание пациентите повръщат стомашно съдържимо. Човек в безсъзнание губи защитните си рефлекси на преглъщане и откашляне и при евентуално повръщане той аспирира в дихателните пътища повърнатите материи. За да се предотврати аспирацията и да се осигурят проходими дихателни пътища е задължително дори и при сигурна или заподозряна черепномозъчна/шийна травма, пострадалият да се завърти в стабилно странично положение. 

4. Какви са мерките при травматизъм на гръбначния стълб?

 

Травмите - счупвания и размествания на гръбначните прешлени се характеризират с болка в засегнатото ниво, както и неврологична симптоматика под нивото на травмата. Пациентът има отслабена или липсваща мускулна сила и променена сетивност. Не усеща допир и болка в засегнатата област, или има намалено усещане, усещане за мравучкане, неадекватно на извършения стимул.

 

В някои случаи травмите са стабилни и не водят до неврологична симптоматика, но при неправилно транспортиране могат да се усложнят и да доведат до притискане и увреда на гръбначния мозък. При травми на гръбначния стълб е необходимо запазване на стабилна позиция на пострадалия до пристигане на специализирана спешна помощ и транспортиране след фиксация със специализирани средства.

5. Какви са особеностите при счупвания в областта на гръдния кош?

 

Счупванията на ребра водят до силна болезненост при всяко дихателно усилие. Могат да бъдат засегнати едно или повече ребра от едната или от двете страни на гръдния кош. При счупването на ребро е възможно засягането на подлежащите обвивки на белия дроб, образуването хемо- или пневмоторакс (събиране на кръв или въздух между обвивките на белия дроб) и нарушаване на механиката на дишане.

 

Пациентът се оплаква от силна болка и от затруднено до невъзможно дишане. Най-тежката фрактура на ребра е когато има две фрактурни линии в ляво и в дясно на гръдния кош на поредица от ребра. Това състояние се нарича гръден капак, поради формирания фрагмент от ребра и гръдна кост. Тогава механиката на дишане е силно нарушена и най-често налага апаратна механична вентилация (изкуствено дишане) за определен период от време. 

6. Какви са особеностите при счупвания на горния крайник?

 

Счупванията на кости на горния крайник позволяват най-много намеса от немедицински персонал. При счупване на горен крайник е възможно фиксирането с подръчни материали (триъгълни кърпи, дрехи) на ръката сгъната в лакът  под прав ъгъл към гръдния кош, което да обездвижи целият горен крайник и раменният пояс.  Ако няма други придружаващи травми, които да изискват специализиран транспорт, пострадалите с фрактури на горните крайници могат да се извозят с личен транспорт до център за специализирана медицинска помощ.

7. Какви са особеностите при счупване на костите на таза и краката?

 

Счупванията на тазовите кости са тежки състояния, които водят до много и трайни усложнения. Освен силната болка, нестабилност и невъзможност за движение, тазовите травми могат да засегнат и редица вътрешни органи - отделителна система, ректум (крайният отдел на дебелото черво), както и да доведат до тежки кръвозагуби, които в някои случаи могат да бъдат летални.

 

Транспортирането на пациент с тазова травма трябва да се осъществи от специализиран медицински персонал. Стабилизацията на счупения таз за времето на транспорта се осигурява със специални колани или при липсата на такива с подръчни материали - колани, чаршафи сгънати като колани, които да обхванат цялата обиколка на таза на нивото на илиачните кости и да компресират фрактурните линии, като по този начин осъществяват хемостаза (спиране на кръвотечението).

 

Фрактурите на таза в зависимост от тяхната тежест могат да доведат до 2-3 л. кръвозагуба. 

 

Счупването на бедрена кост е също травма съпроводена с тежка кръвозагуба. Транспортирането на пострадалия се извършва от специализиран екип. Счупванията на подбедрицата, глезена и стъпалото са по-малко драматични. Могат да се транспортират в по-леките случаи с личен автомобил. Изискват специализирано лечение, за да се избегнат последващи трайни усложнения и да се осигури пълно функционално възстановяване. 

8. Какво е лечението на фрактурите?

 

Лечението на счупванията изисква специализирана намеса на лекар ортопед. Според вида на трвамата може да бъде консервативно - с гипсова имобилизация и обезболяване.

 

Голяма част от фрактурите налагат и хирургично лечение за остеосинтеза - фиксация на фрактурните елементи с помощта на метални фиксатори или пък за възстановяване целостта на засегнати нерви, съдове или сухожилия.