1. Какви видове кръвотечения познаваме?

 

Кръвотечение може да настъпи от всяка част на човешкото тяло в резултат на болестен прецес или травма нарушаващи целостта на телесните тъкани. Използват се редица термини обозначаващи различните източници на кървене - хематемеза (повръщане на кръв), епистаксис (от носа), субдурален хематом (кървене между обвивките на главния мозък), постпартална хеморагия (вагинално кървене след раждане) и т.н. 

 

Най-общо кръвотечението може да се раздели на травматично и нетравматично (в резултат на болестни процеси, прием на медикаменти). То може да обхване всяка област на тялото - глава, гръден кош, корем, таз, крайници. Кръвотечението може да бъде различно по тежест в зависимост от обема на загубената кръв спрямо общия кръвен обем, от което се определя клиничната изява и поведението изисквашо дадената ситуация. Общият кръвен обем относително се пресмята като 65 мл. х Тегло в кг за жените и 75мл./кг за мъжете. 

 

Една от множеството класификации на  кръвозагубата разделя състоянието на 4 степени:

  • до 15% от общия кръвен обем - толерира се без стрес за организма, лесно се компенсира, не води до промени в жизнените показатели
  • 5-30% - изисква включването на специфични компенсаточни механизми, които ни подсказват тежестта на състоянието - тахикардия (ускоряване на сърдечната честота), хипотония (понижаване на артериалното налягане), периферна вазоконстрикция (т.е. свиване на кръвоносните съдове в периферията - кожа, за да се намали тяхното кръвоснабдяване и по този начин наличния кръвоток се пренасочва в жизненоважните органи и системи - мозък, сърце, черен дроб, бъбреци), поради което и кожата става бледа и по-студена 
  • 30-40% - настъпва състояние на шок, наблюдава органна хипоперфузия (недостатъчно кръвоснабдяване), изисква спешни животоспасяващи мерки
  • над 40% от общия кръвен обем се счита за граница на живота, при което настъпва смърт ако не се вземат агресивни мерки за реанимация на пострадалия. Поради тежестта на състоянието, дори и при адекватни реанимационни мероприятия, може случая да завърши със смърт.

 

2. Какво е поведението при кървене от главата?

 

Травматизмът - пътно-транспортни произшествия, на работното място, височинен, битов и т.н. са честа причина за кръвотечения. Все още по света загиват хора поради кръвозагуба. В цивилни условия от неподготвени хора няма много възможности за адекватна реакция, но е важно човекът да може да заподозре кръвотечението и да вземе мерки за неговото ограничаване до пристигане на специализираната помощ.

 

Травмите на главата са чест повод за кръвозагуби и спешни оператични намеси. Освен видимото кървене от скалпа (кожата на окосмената част на главата), което не бива да се пернебрегва и изисква дезинфекция и хемостатична (кръвоспираща) обработка, черепът е честа локализация на кървене. Черепната кутия, съхраняваща главния мозък, има ограничен обем, без възможност да се увеличи при нарастване на нейното съдържание.  Мозъкът е стуктура, за чието функционране е необходимо точно определено ниско налягане, поради което при настъпило кръвотечение в черепа настъпва бързо нарушение на нормалната мозъчна дейност. Главният мозък е обвит с 3 мозъчни обвивки, между някои от които се разполагат кръвоносни съдове и при редица травми тези съдове се ракъсват и настъпват кръвотечения с тежки последици - сундурални, епидурални хематоми.

 

При закритата черепномозъчна травма, човек не вижда източник на кървене, но това не изкючва хеморагия (кръвотечение). В зависимост от механизма на травмата и състоянието на постарадалия лекарят преценява дали е необходимо извършването на образни изследвания (КАТ, ЯМР) за търсене на кървене. Освен между мозъчните обвивки, кървене може да настъпи и във вътрешността на самото мозъчно вещество при определени предхождащи състояния (интрацеребални хеморагии).

 

Белези като различен размер на двете зеници, много силно и разко настъпило главоболие, обилно гадене и повръщане, световътеж, промяна в съзнанието към сънливост, обърканост, са алармиращи симптоми изискващи преглед от лекар. В цивилни условия оказващия помощ не може да  помогне, освен с осигуряването на специализирана помощ. При кървене от скалпа, комресиращата превръзка (притискане) е адекватна мярка на реакция. Кървенето от ушите след травма на главата е също важен белег, който говори за тежестта на травмата, тъй като в повечето случаи при тези пострадали има счупване на основата на черепа, което се лекува много трудно и има лоша прогноза. При кървене от носа (епистаксис) е препоръчително заемане на легнало положение и осигуряване на тампонада, комрес, в носния ход.

 

3. Какво е поведението при травми на гърдите?

 

Травмите на гръдния  кош могат да бъдат проникващи, когато има видим източник на кървене и тогава е необходимо да се направи компресираща превръзка с натиск на мястото на кървене без да се обхваща цялата обиколко на тялото, за да не се ограничават дихателните движения на гръдния кош при вдишване и издишване. При наличие на стърчащи извън тялото проникващи предмети те не се вадят, тъй като понякога самите предмети тампонират. Небходимо е предмета да се стабилизира и така да се транспортира пострадалия.

 

Възможно е да има и непроникващи травми в областта на гръдния кош, които водят до кръвотечение и изискват инвазивна намеса. Затрудненото дишане, плюене на ясна кръв, подуване на вените на шията, разко спадяне на кръвното налягане са белези, които говорят за застрашаващо спешно състояние, което изисква лекарска намеса в болнични условия.

4. Какво е поведението при травми на корема?

 

Травмите на корема са чест резултат от всички видове травматизъм. При проникващи травми, подобно на тези при гръдния кош е очевидно, че се изисква лекарска намеса. Коварно е протичането на тъпите, ненарушаващи целостта на коремната стена травми, които също могат да бъдат смъртоносни. Белезите по които може да се заподозре коремен кръвоизлив са тези на настъпващия шок при голямата по обем кръвозагуба.Пострадалият е блед, объркан, кожата е студена и потна, със силно ускорен пулс и ниско артериално налягане, коремът става силно болезнен и сравнително твърд при опипване.

 

Коремната травма изисква спешна хирургична намеса.  До пристигането на спешна помощ, пострадалията трябва да се постави легнал, с вдигнати нагоре крака, за да се пренасочи оставащият кръвен обем, към органите, които са най-чувствителни - сърце, мозък. Често при коремни травми се засягат два много богато кръвоснабдени органа - черен дроб (намира се в дясното подребрие)  и слезката (далак, намира се в ляво). Характерно за тях е че съдържат много голямо количество кръв и при тяхната травма много бързо човек изпада в шок. Освен това и двата органа са обвити с обвивки и  може да настъпи разкъсване на органа във вътрешостта на обвивката му, без да се засяга капсулата и в началните часове на травмата да няма белези на тежка кръвозагуба, но след достатъчно увеличаване на обема и налягането, на втори етап настъпва разкъсване на капсулата на черния дроб или слезката и се разгъва пълната картина на тежък хеморагичен шок. Настъпва бърза декомпенсация и влошаване на състоянието на пострадалия.

 

Лечението е спешно хирургично. Пострадалият и неговите свидетели не могат да помогнат, освен да осигурят максимално бързо специализирана помощ и да дадат възможност на лекаря да открие тези травми, преди да са настъпи тежките усложнения.

5. Кръвотечение при травми на таза и долните крайници

 

Счупвания на костите на таза и на долните крайници, по-специално на бедрената кост (фемур) са източник на големи по обем кръвозагуби. При счупване на таза съществува стабилизация на костите, която ограничава кръвозагубата и може да бъде извършена със специализирани или подръчни средства. Целта е да се стегнат костите на таза, при което при  допирането на фрагментите се осъществява комресия (притискане)  и така да се органичи кървенето. Превързването на таза може да се направи с обикновен чаршаф или колан, на нивото на тазовите кости. Открито счупване на бедрена кост, с нарушаване на кожната повърхност и стръчащи костни фрагменти е съпроводено с голяма кръвозагуба. Както и при ампутация на крайници и кървене е препоръчително да се постави турникет над нивото на нараняването.

 

Турникет може да се направи с подръчни материали - дрехи, колани, гумени маркучи от автоаптечките за спешна помощ (коланът/гумен макуч се стяга не директно върху кожата, но върху някаква превръзка, дреха), пристяга се максимално силно, като се цели притискане на кръвоносните съдове и спиране на кървенето от тях. При такава компресия с турникет, за да се избегнат последиците от пълната исхемия (обезкъвяване и съотвено спрялото кръвоснабдяване на тъканите след превръзката) е необходимо отпускане на турникета на всеки 20-ина минути.