1. Защо е необходимо да познаваме основните жизнени показатели?

 

Основните жизнени показатели включват съзнанието, дишането и сърдечната дейност. Липсата на тези основни дейности на оргнизма говорят за спешното състояние клинична смърт. В процеса на умиране на организма се минава през етапи, които понякога настъпват много бързо и не могат да се разграничат един от друг. Когато обаче това е възможно е важно да се разпознаят и да се вземат съответните мерки.

 

Биологичната смърт е терминално необратимо състояние, при което всички клетки в организма са загинали и човек никога не би могъл да се върне към живота. Преди настъпването на клиничната смърт обаче, могат да се разграничат още две понятия за смърт - мозъчна смърт и клинична смърт.

 

Мозъчната смърт е състояние, което се намира най-общо казано между клиничната и биологичната смърт. При състоянието на мозъчна смърт  главният мозък е необратимо увреден, загинал, но останалите органи и системи могат да продължат да функционират още 24-72ч. Това състояние е трудно за разбиране и приемане от околните, тъй като при наблюдение на пострадалия  неговото сърце продължава да функционира, тоест има сърдечна дейност при наличието на апарати, които осигуряват изкуствено дишане, въпреки че човекът е в безсъзнание, в кома. Важно е това състояние да се разграничи в болнични условия, където може да се осигури изкуствената вентилация. Състоянието на мозъчна смърт е необратимо. Единственият ход на развитие на ситуацията е преминаването към биологична смърт. Това е изключително тежък момент за близките на пострадалия.  Но мозъчната смърт е времето, в който човекът би могъл да стане донор на органи, които да бъдат трансплантирани на хилядите нуждаещи се от такива в България. В зависимост от възраст, придружаващи заболявания, артериално налягане и други фактори, при съгласие от страна на близките от първа линия (съпруг/а, родители, деца, братя/сестри) човекът в състояние на мозъчна смърт може да стане донор на сърце, бял дроб, черен дроб, бъбреци, панкреас, които да спасят един или повече човешки животи.

 

По своята необратимост мозъчната смърт се доближава до биологичната. От друга страна поради наличието на все още функциониращи системи наподобява и клиничната смърт. Клиничната смърт е „най-ранния“ етап в процеса на умиране. Когато клиничната смърт бъде разграничена и бъдат взети съответните специализирани спешни мерки за съживяване в част от случаите човекът може да се възстанови и да се върне към живота.

2. Какво е клинична смърт?

 

Клиничната смърт е обратимо състояние, което изисква спешна намеса. Основните мерки по съживяваването могат и трябва да бъдат започнати от присъстващите на мястотона инцидента, независимо дали имат или не специализирана медицинска подготовка.

 

За да се установи наличието на клинична смърт се проверяват три основни показателя - съзнание, дишане, сърдечна дейност.  При липсата на съзнание, дишане и сърдечна дейност се слага диагнозата клинична смърт и веднага трябва да се започнат действията за съживяване.

 

Клиничната смърт продължава до 3 минути, тъй като мозъчните клетки могат да оцелеят кратко време без кислород, чиято доставка спира при липсата на дишане и сърдечна дейност. След това дори и да се въстанови сърдечна дейност остават трайни мозъчни увреди, или клиничната смърт преминава в мозъчна и билогична смърт.

3. Как да проверим съзнанието?

 

Наличието на съзнание, тоест отговор - вербален и механичен, говорят за функционирането на мозъка. Адекватния, бърз, ясен отговор на въпроси от вида „как се казваш“, „къде се намираш“, „на колко години си“, „кой ден е днес“ и изпълнението на елементарни команди, като „отвори очи“, „покажи езика“, „стисни ми ръката“ ни гарантират нормалната функция на мозъка и нервната система.

 

Пълната липса на реакция, липсата на говор, липсата на реакция при болка, например при ощипване, липсата на рефлекси при леко раздразване на миглите на  пострадалия ни показват нарушена функция на мозъка, тоест липса на съзнание и настъпилата кома. Съществуват и степенни изменения във функциите на мозъка, междинни състояния с нарушени мозъчни функции качествени или количествени промени, между състоянието на ясно съзнание и безсъзнанието. Тези степенни промени изискват лекарска намеса за установяване на факторите, довели до промените и съответни лечебни мероприятия.

 

Пълната липса на съзнание, в комбинация с липса на дишане и липса на сърдечна дейност изисква спешна реанимация (съживяване) започната на мястото на инцидента.

4. Как да проверим дишането?

 

Установяването на липса или наличие на дишане е сравнително лесно, не изисква специализирана медицинска подготовка или някаква апаратура. При всяко дихателно движение се вижда повдигането и спадането на стената на гръдния кош и корема, които участват в дихателните движения.

 

Нормалната честота за здрав възрастен човек е средно около 12 дихателни движения в минута. Освен с оглед дишането се усеща и при доближаване  до устата и носа на човек, при нормално дишане с ръка се усеща движението на въздушната струя. Човекът издишва затоплен и влажен въздух. При липстата на дишане няма подвижност на гръдния кош и корема.

 

След няколко минути се променя и цвета на постардалия, той посинява, първоначално посиняват устните и зоните около устата. Цианозата (синкавото оцветяване) е сигурен белег за затруднено или липсващо дишане. Апнеята (липсата на дишане)  изискава спешно изкуствено обдишване, било то с апаратура - маска и саморазгъващ се балон AMBU, с апарат през поставена от лекар тръба в трахеята (част от дихателните пътища на човека) или изкуствено дишане уста в уста/ уста в нос при полеви условия или на улицата, осъществено от случйни очевидци.

5. Как да проверим сърдечната дейност?

 

Сърдечната дейност, тоест регулярното съкращение на сърцето, осигурява нормално артериално налягане и кръвоснябдаване на всички органи и клетки в организма. Липсата на механична и електрическа съдечна дейност, наречено асистолия е спешно животозастрашаващо състояние, което отново, както липсата на дишане, изисква неотложна намеса.

 

Регулярната сърдечна дейност предизвиква шумове при движението на сърдечните клапи, които шумове се аукултират (преслушват) със стетоскоп от лекарите. При немного дебела гръдна стена, сърдечните шумове могат да се чуят и без инструмент при доближаване на ухото към гръдната стена около нивото на лявата или дясната мамила (в страни от гърдите към гръдната кост) или да се усетят при поставяне на ръката върху гръдния кош. Наличието на пулсации, на пулс, върху артериалните кръвоносни съдове е също сигурен белег за наличие на сърдечна дейност. Проверката за пулс на артериите при търсене на клинична смърт се прави върху основните (магистрални) кръвоносни съдове. Магистралните кръвоносни съдове са каротидната и феморалната артерии.

 

Каротидния пулс се улява като пулсации, леки повдигания и снижения на шията, в ляво и в дясно от трахеята, на нивото на щитовидния хрущал - най-изпъкналия хрущал от трахеята (Адамовата ябълка) при мъжете. Наличието на пулс на каротидната артерия е гарант за наличието на сърдечна дейност. Аналогична точка за проверка на сърдечната дейност е феморалната (бедрената) артерия. Нейните пулсации се уляват отново симетрично в ляво или дясно в ингвиналаната гънка. Затруднено е уляването на пулсации на феморалната артерия при по-пълни хора. Честа точка за изследване на сърдечните пулсации е радиалната артерия (малката артерия на нивото на китката от страната на палеца). Пулсациите на радиалната артерия също  са израз на добрата сърдечна дейност. Съществува и въможност, когато липсва пулс на малката периферна радиална артерия, но има пулс на каротидната артерия на шия, има съответно и сърдечна дейност. Не е възможно обаче обратното - липса на пулс на шията и наличие на такъв на друга артерия. Затова при спешни ситуации, на хора в безсъзнание и липсващо дишане, сърдечната дейност се изследва по пулсациите на каротидната артерия на шията.