1. Какво представлява кървенето от стомашно-чревния тракт?

 

Кървене от стомашно-чревния тракт, представлява важен симптом, който е сигнал за болестен процес изискващ лекарска намеса за изясняване на причината и нейното лечение. Кървенето може да бъде от стуктури по цялата дължина на храносмилателната система, което определя и специфичния симптом, който алармира пациента.

 

В зависимост от височината на източника, над или под нивото на дуоденума (дванадесетопръстника), кървенето се дели на такова от горния или долния храносмилателен тракт. Повръщането на ясна кръв, т.нар. хематамеза, показва източник на кървене от горната част на тракта. Повръщането на тъмно кафяви зърнисити материи, ни показват забавено или спряло вече кървене, тъй като червеният хемоглобин е претърпял обработка от стомашните киселини  и се е превърнал в кафяв хематин (метаболитен продукт на хемоглобина). Мелена се наричат тъмните, до черни изпражнения, имащи зловонна миризма, които по-често говорят за кървене от горната част на храносмилателната система, но източници в тънките черва и десния колон (дебелото черво), също могат да се прояват с мелена, поради по-дългия път до ануса и настъпилите вече метаболитни промени на хемоглобина. Кървене от 100-200мл. е достатъчно, за да предизвика мелена. Изпражненията могат да бъдат оцветени в черно и без кървене, при прием на храна и медикаменти съдържащи желязо, бисмут и др.

 

Кървенето от долния интестинален тракт се проявява с ясна кръв като примес към изпражненията.  Когато кръвта е в минимално количество и не е видима с просто око, тя може да бъде открита със специфични химични тестове за т.нар. окултни кръвоизливи.

2. Какво предизвиква кървенето от стомашно-чревния тракт?

 

Kървенето от стомашно-чревния тракт може да бъде симптом на редица заболявания от горната, долната част на пътя, както и от тънките черва. Най-честите проблеми от горната част на ГИТ, които могат да се проявят с кървене са язви на дванадестопръстник, ерозии на стомах и дванадесетопръстник, варици на хранопровод (разширени вени на хранопровода), стомашни язви, ерозивни езофагити след гастроезофагеален рефлукс, някои тумори на стомаха. Анални фисури, различни колити (възпаления на дебелото черво), полипи или карциноми на колон, дивертикули, болест на Крон, хроничен улцерозен колит, вътрешни хемороиди, са причинителите на кървене от долната част на тракта. Сравнително по-редки са заболяванията на тънките черва - тумори, дивертикули, съдови малформации, изявяващи се  с кървене.

 

Някои състояния и заболявания извън стомашно-чревния тракт също могат да бъдат предпоставка за кървене. Такива са чернодробните заболявания и недостатъчност, нарушаващи системите на кръвосъсирване и увеличаващи риска от кървене в целия организъм, хроничниата употреба на алкохол, влошаваща състоянието на черния дроб. Усложнение, което показва висока тежест на чернодробното заболяване са вариците на хранопровода (разширени вени), чието кървене се лекува трудно и често при поредното изкървяване се стига до летален изход. Вродени наследствени заболявания на кръвосъсирването също са предпоставка за кървене. Прием на някои медикаменти - аспирин, антикоагуланти, нестероидни противовъзпалителни срества (широко използвани за обезболяване), при неправилно показание и дозиране могат да доведат до кървене от ГИТ.

3. Поведение и диагностика при кървене от стомашно-чревния тракт

 

Кръвотеченията от стомашно-чревния тракт могат да бъдат малки по количество, без сериозни последствия за общото състояние на организма в началните етапи на заболяването. Всяко кървене обаче изисква лекарска намеса за изясняване на причината и започване на съответно лечение, за да се предотвратят последващо задълбочаване и усложнения. Освен според тежестта на кръвозагубата - леко или тежко, кървенето може да се раздели и на остро или хронично. При по-продължителна по време но лека кръвозагуба, организмът развива компенсаторни механизми и толерира добре дори и при сравнително ниски стойности на хемоглобин. При остро къвене обаче, състоянието може бързо да се влоши и да се стигне до животозастрашаващи ситуации изискващи спешна компенсация на загубите. При признаци на кървене - ясна кръв, тъмни изпражнения, пациентът трябва да потърси лекарска помощ в спешен порядък.

 

В болнични условия се правят редица излседвания за изясняване на причината и тежестта на кървене - от лабораторни изследвания до множество образни такива. Гастро/колоноскопията представлява оглед на горния/долния храносмилателен тракт  с камера. Изследването се прави често и по спешност, освен с диагностична цел, скопията може да бъде и лечебна. Апаратите за скопия в някои ситуации могат да извършат кръвоспиране, премахване на малък полип, лигиране на варици на хранопровода. Скопията се извършва в будно състояние или под обща анестезия, което се определя от състоянието на пациента и продължителността на самата процедура. За определяне на диагнозата може да се използва и рентгенографията с помощта на контрастни материи, които се приемат през устата и показват дефекти в изпълването.

 

Поставянето на назогастрална сонда (тръба, влизаща през носа и достигаща до стомаха) е чест подход в алгоритъма за лечение на пациенти с кървене от стомашно-чревния тракт. Сондата позволява както   подаване на информация за ново активно кървене, така и извършването на лечебни промивки и аплицирането на медикаменти директно в стомаха.

 

Лечението на кървенето включва:

  • компенсация на кръвозагубата - чрез вливане на водно-солеви разтвори интравенозно или при тежка кръвозагуба и преливане на еритроцитни концентрати и плазма
  • инхибитори на протонната помпа - група медикаменти, намаляващи киселинността на стомашните сокове и така намаляващи агресивните фактори разрушаващи стомашните тъкани
  • кръвоспиращи медикаменти - вазопресин (свиващ кръвоносните съдове), антифибринолитици (блокиращи етапи от кръвосъсрващите процеси и засилващи образуването на коагулуми)
  • прием на железни препарати за регулиране на желязодефизитния синдром
  • спиране приема на медикаменти, водещи до кървене

 

Често кървенето спира с тези мерки и при компенсирането на загубите пациента сравнително бързо може да бъде изписан. В някои случаи състоянието не може да бъде овладяно по консервативен начин, което налага извършването на кръвоспираща оперативна интервенция в спешен или отложено спешен порядък, след овладяване на хеморагичния шок и стабилизиране на общото състояние.