1. Кои са отровните видове гъби в България?
Отравянето с гъби е все още сравнително често, като случаите са съсредоточени предимно през лятно-есенния сезон, когато най-много се събират и консумират гъби.
Гъбите са чест причинител на стомашно-чревни проблеми, дори и когато са ядливи и неотровни, но са били консумирани в твърде голямо количество или пък не са претърпели необходимата кулинарна обработка. В България най-популярните отровни видове гъби са мухоморките - зелена, бяла и червена и дяволската гъба.
Случаите на отравяне с гъби са най-често в резултат на грешки, поради външните прилики на отровните с ядливите гъби, така наречените двойници. Трябва да се знае, че отровните видове гъби запазват токсичните си свойства независимо от кулинарната обработка, както и дали се консумират пресни или сушени.
2. Кои са клиничните симптоми на отряването с гъби?
В зависимост от вида отровни гъби и техните токсини при отравяне с гъби се наблюдават няколко вида клинични синдроми. Двете големи групи основни синдроми се различават по времето до началото на клиничната картина след консумацията на гъбите. Гъбните отравяния се разделят на отравяния с кратък латентен период или такива с дълъг латентен период.
3. Какво е гъбно отравяне с кратък латентен период?
Клиничните синдроми при отравяне с гъби с кратък латентен период се развиват в рамките на 6 часа след консумацията на отровните гъби, като най-често симптомите са налице до още третия час. Наблюдават се гастринтестинален синдром, холиномиметичен, холинолитичен, нитроиден, мускаринов синдром.
Гастроинтестинален синдром
Най-чест е гастроинтестиналният синдром, който се характеризира с неспецифични симптоми като гадене и повръщане, коремни болки, диария, които продължават няколко часа. Резултат от това е тежката дехидратация (обезводняване) и диселектролитемия (науршено съдържание на електролити в телесните течности и клетки), които са най-тежко проявени при малките деца и възрастните хора. Лечението се състои в стомашна промивка с активен въглен, симптоматично коригиране на водните и електролитните дефицити. Този синдром се среща след консумация на отровната дяволска гъба, както и при прекомерна консумация на ядливи гъби, сурови или недобре приготвени гъби.
Мускариново отравяне
Силно отровното вещество мускарин, съдържащо се в червената мухоморка и някои други видове отровни гъби предизвиква редица типични клинични оплаквания. Симптомите започват от 15 мин. до 2 часа след приема на гъби и продължават около 2 часа. Мускариновото отравяне се характеризира с брадикардия (забавена сърдечна честота), хипотония (ниско артериално налягане), бронхоспазъм, повишено слюноотделяне, изпотяване, свиване на зениците, диария и повръщане. При навременното разпознаване на това отравяне лечението се състои в приложението на типичния антидот на мускарина атропин, както и неспецифични мерки като стомашна промивка, рехидратация.
Пантериново отравяне
Пантериновото отравяне се развива при консумация на петнистата мухоморка, която съдържа малко количество мускарин и повече микоатропин. Симптомите се развиват след кратък латентен период около 1 до 3 часа. Клиничната картина включва сухи кожа и лигавици, разхирени зеници, тахикардия (ускорена сърдечна честота), задръжка на урина, психомотрона възбуда, халюцинации до крайната степен на развитие на кома. Лечението включва стомашна промивка, медикаментозно стимулиране на диурезата, симтоматично овлавяване на псимоторната възбуда с психоторпни медикаменти.
Нитроиден синдром
Нитроидният синдром се развива след консумация на ядливата гъба с много добри вкусови качества копринарка. Нейните токсични свойства се наблюдават, ако консумацията на гъбата се съчетае с алкохолен прием. Около 1 до 3 часа след прием на алкохол и гъбата копринарка се развива тахикардия, хипотензия, потене, прималяване, главоболие, зачервяване на кожата и прилив на горещи вълни, световъртеж, в някои случаи придружени и от гастроинтестинални симптоми. Клиничната картина регресира постепенно в рамките на 2-3 до 8 часа максимално. Лечението се състои в прекратяване на алкохолния прием за следващите 3-5 дни, рехидратация и вливане на глюкозни разтвори, при необходимост медикаменти, които регулират артериалното налягане и сърдечната честота и ритъм.
4. Какво е клиничен синдроми с дълъг латентен период?
Фалоиден синдром
Клиничните симптоми при фалоидното отравяне се наблюдават след повече от 6 часа след консумацията на фалоидните гъби - зелена, бяла и жълта мухоморка. Най-често пълната клинична картина се наблюдава след 6-24 часа безсимптомен период. Тези видове гъби са силно подобни по външен вид на неотровните ядливи гъби ливадна и полска печурка. При 95% от смъртните случаи след гъбно отравяне се дължат на фалоидно отравяне. Гъба с тегло 5 гр. може да причини смъртта на човек с тегло 70 кг.
Фалоидното отравяне се характеризира със стомашночревни проблеми - гадене, повръщане, силни коремни болки, холериформена диария и тежка чернодробна увреда - хепатомегалия (увеличаване на размерите на черния дроб), пожълтяване на кожата и лигавиците, наушена коагулация водеща до стомашни и подкожни кръвоизливи, хипогликемия, до крайната степен на чернодробна енцефалопатия (увреда на мозъка поради нефункционирането на черния дроб) с кома и остра бъбречна недостатъчност.
Подозрението за фалоидно отравяне налага хоспитализация по спешност и лечение в болнични условия. Стомашната промивка с активен въглен има значение в предклиничния период преди началото на повръщането. В болнични условия се осигурява инфузионно лечение за корекция на водните, електорлитните и коагулационните нарушения. Специфичното лечение антидот на фалоидното отравяне е Пеницилин G и Силимарин приложени венозно четирикратно през 6 часа. В някои случаи тежестта на чернодробната недостатъчност е толкова тежка, че се налага спешна чернодробна трансплантация като единствен шанс за пострадалия. Смъртността при фалоидното отравяне остава висока, около 15-20%. Една от причините за това е твърде късното разпознаване на симптомите поради дългия латентен период, когато чернодробната увреда е вече много напреднала.
5. Какво е клиничен синдроми с дълъг латентен период?
Фалоиден синдром
Клиничните симптоми при фалоидното отравяне се наблюдават след повече от 6 часа след консумацията на фалоидните гъби - зелена, бяла и жълта мухоморка. Най-често пълната клинична картина се наблюдава след 6-24 часа безсимптомен период. Тези видове гъби са силно подобни по външен вид на неотровните ядливи гъби ливадна и полска печурка. При 95% от смъртните случаи след гъбно отравяне се дължат на фалоидно отравяне. Гъба с тегло 5 гр. може да причини смъртта на човек с тегло 70 кг.
Фалоидното отравяне се характеризира със стомашночревни проблеми - гадене, повръщане, силни коремни болки, холериформена диария и тежка чернодробна увреда - хепатомегалия (увеличаване на размерите на черния дроб), пожълтяване на кожата и лигавиците, наушена коагулация водеща до стомашни и подкожни кръвоизливи, хипогликемия, до крайната степен на чернодробна енцефалопатия (увреда на мозъка поради нефункционирането на черния дроб) с кома и остра бъбречна недостатъчност.
Подозрението за фалоидно отравяне налага хоспитализация по спешност и лечение в болнични условия. Стомашната промивка с активен въглен има значение в предклиничния период преди началото на повръщането. В болнични условия се осигурява инфузионно лечение за корекция на водните, електролитните и коагулационните нарушения. Специфичното лечение антидот на фалоидното отравяне е Пеницилин G и Силимарин приложени венозно четирикратно през 6 часа. В някои случаи тежестта на чернодробната недостатъчност е толкова тежка, че се налага спешна чернодробна трансплантация като единствен шанс за пострадалия. Смъртността при фалоидното отравяне остава висока, около 15-20%. Една от причините за това е твърде късното разпознаване на симптомите поради дългия латентен период, когато чернодробната увреда е вече много напреднала.
6. Как да се предпазим от отравяне с гъби?
Гъбните отравяния са сравнително често срещани и имат висока смъртност. От изключително значение поради трудното овладяване на отравянето с гъби има превенцията - препоръчително е консумация само на култивирани гъби, проверка на събираните гъби при компетентни лица, стриктната кулинарна обработка за предотвратяване на всякакви нежелани гъбни отравяния.