1. Какво представлява менингитът?

 

Менингитът представлява възпалително заболяване, най-често с инфекциозен произход, засягащо менингите - трите обвивки на главния и гръбначния мозък. Това е заболяване, което протича с типичната симптоматика на менингеалния синдром. В зависимост от етиологията (конкретния причинител) може да протече много тежко, да останат трайни последици за организма, в някои случаи водещо и до смърт.

2. Какво причинява менингит?

 

В повечето случаи възпалението на менингите има инфекциозен причинител. В 80% това са вируси, като най-честите вирусни причинители са коксаки вирусите, херпесния вирус,  вирусът причинител на паротит (заушка), ентеровируси (ECHO вируси) и др. В по-редките случаи, около 20%, бактериите стават причинители на менингит.

 

Типични бактерии при менингит са менингококите (Neisseria meningitidis), хемофилусът (Haemophilus influenzae) - основно причинител при кърмачета между 1 и 6 месеца, пневмококите (Streptococcus pneumoniae) - основно при децата и възрастните хора, след травми и лечение в болница, както и туберкулозният бактерий (Mycobacterium tuberculosis). В някои състояния и ситуации също може да има типични причинители на менингит, като например стрептококи (Streptococcus agalactiae), Escherichia coli, Listeria monocytogenes, при новородените и малките деца. Менигитът може да бъде усложнение след неврохирургия и черепномозъчни травми, както и след УНГ хирургия, специално след интервенции на синусите, като чести причинители в тези случаи са стафилококи (Staphilococcus aureus и други), бактерии, които съществуват като нормална флора на носоглътката или вътреболнични бактерии.

 

Менингитите могат да бъдат причинени и от неинфекциозни фактори, като например „химични“, реакция при някои мозъчни тумори, след химиотерапия, реакции след използване на контрастни вещества, отравяния с олово и други.

 

Някои празити и гъби, също могат да причинят менингит, като това са редки случаи, основно при имунокомпрометирани лица (хора с намален или нарушен имунитет поради различни заболявания и състояния).

 

Менингитът може да настъпи като основно първично заболяване, а в много случаи се развива и като вторично усложнение след хирургична интервенция или след тежки черепно-мозъчни травми.

3. Какви са симптомите на менингит?

 

Симптомите на менингит включват фебрилитет (повишена телесна температура) и характериститките на менингеалния синдром, който се наблюдава при заболявания на менингите. Менингеалният синдром се характеризира   със силно главоболие, обилно повръщане, констипация (запек), фото и фонофобия (страх и силно неприятно усещане предизвикано от светлина и звуци), вратна ригидност (типичен неврологичен симптом на затруднено движение на врата назад), симптоми на Керниг и Брудзински (други неврологични симптоми), кожна свръхчувствителност. В някои случаи могат да се наблоюдават и симптоми на енцефалит (възпаление на мозъчното вещество) като например промени в съзнанието до настъпване на кома.

 

Фебрилитетът е типичен синдром, но в някои случаи липсва в първите часове на заболяването, което много затруднява диагностиката. За бактериалните менингите, най-вече менингококовият менингит е типично развитието на така наречената пурпура - кожен обрив, наподобяващ червени петна. Пурпурата е специфичен симптом, който говори за менингит и за тежестта на инфекцията, която се развива много бързо и тежко и налага спешна хоспитализация (прием и лечение в болница).

 

По-различна и непълна може да е клиничната картина при новородените, кърмачетата и при възрастните хора. Рязка промяна в поведението, в плача, понижен тонус на тялото, силно отпусната шия, гърчове, напрегната фонтанела, са типичните симптоми за кърмачетата. При хората в напреднала възраст клиничната картина при менингит често пъти е оскъдна, включваща симптоми като силно главоболие, гърчове, промени в поведението.

4. Как се поставя диагнозата?

 

Диагностицирането на менингита става след детайлно събиране на информация за началото и развитието на заболяването и извършването на някои задължителни излседвания. Прегледът включва неврологичен преглед за устанояваване наличието на типичните неврологични симптоми. При наличие на симптоми насочващи за менингит се прави задължителна лумбална пункция и ако е необходимо и образни изследвания като компютърна томография или ЯМР(ядрено-магнитен резонанс).

 

Лумбалната пункция представлява задължително изследване при менингит. Лумбалната пункция е манипулация, при която с игла се пробиват обвивките на гръбначния мозък, най-често на лумбално ниво (между кръстните прешлени), при което се взима малко количество ликвор (гръбначно-мозъчна течност, нормално циркулираща между обвивките на главния и гръбначния мозък). Изследването на ликвор позволява категоричното определяне на възпалително заболяване на  менингите и започването на антибиотично лечение. Взимането на ликвор цели и специфично микробиологично изследване и идентифицирането на конкретния причинител на менингита, както и измерване на неговата чувствителност към използваните за лечение антибиотици. Микробиологичното изследване на ликвор изисква 48-72 часа. Това налага започване на антибиотична терапия веднага при диагностицирането на менингит и последваща евентуална корекция след получаване на резултатите от микробиологията. Лумбалната пункция е изследване, което плаши пациентите, но е задължително, носи много информация, предизвиква дискомфорт, но има много малък риск.

 

5. Какво е лечението на менингита?

 

Менингитът е спешно състояние, което изисква ранно започване на лечение. Лечението се провежда в болница, при изолация в инфекциозни клиники. При бактериалните менингити лечението се състои в специфично антибиотично лечение, което се започва веднага след поставане на диагнозата менингит, без да се чакат микробиологичните резултати от лумбалната пункция. След получаване на антибиограмата антибиотичното лечение може да се коригира, ако е необходимо. Най-често се прилага интравенозно антибиотично лечение. Коригира се телесната температура и се заместват водно-електролитните нужди.

 

Вирусните менингити протичат по-леко, могат да се излекуват и спонтанно. При вирусните менингите лечението е симптоматично и поддържащо. В случай на херпес-менингит е показан специфичният антихерпесен препарат ацикловир.

 

Менигитът е тежко заболяване, което може да доведе до летален изход или да остви трайни увреждания. Усложнения след преживян менингит могат да бъдат глухота, епилепсия, нервно-психично изоставане, нарушена памет, кома.

 

Съществуват ваксини срещу някои от бактериалните причинители на менингит като менингококите и Haemophilus influenzae. Това са ваксини, които не са включени в задължителния ваксинационен календар в България, но могат да бъдат направени при показания определени от педиатър или при желание на родителите на малките деца.  Ваксинацията е пропоръчителна и за рискови групи хора-в контакт с боледуващи, пътуващи в екзотични страни, където заболяването е често срещано.