4. Как се поставя диагнозата?

 

Диагностицирането на менингита става след детайлно събиране на информация за началото и развитието на заболяването и извършването на някои задължителни излседвания. Прегледът включва неврологичен преглед за устанояваване наличието на типичните неврологични симптоми. При наличие на симптоми насочващи за менингит се прави задължителна лумбална пункция и ако е необходимо и образни изследвания като компютърна томография или ЯМР(ядрено-магнитен резонанс).

 

Лумбалната пункция представлява задължително изследване при менингит. Лумбалната пункция е манипулация, при която с игла се пробиват обвивките на гръбначния мозък, най-често на лумбално ниво (между кръстните прешлени), при което се взима малко количество ликвор (гръбначно-мозъчна течност, нормално циркулираща между обвивките на главния и гръбначния мозък). Изследването на ликвор позволява категоричното определяне на възпалително заболяване на  менингите и започването на антибиотично лечение. Взимането на ликвор цели и специфично микробиологично изследване и идентифицирането на конкретния причинител на менингита, както и измерване на неговата чувствителност към използваните за лечение антибиотици. Микробиологичното изследване на ликвор изисква 48-72 часа. Това налага започване на антибиотична терапия веднага при диагностицирането на менингит и последваща евентуална корекция след получаване на резултатите от микробиологията. Лумбалната пункция е изследване, което плаши пациентите, но е задължително, носи много информация, предизвиква дискомфорт, но има много малък риск.