1. Какво представлява изгарянето?

 

Изгарянето представлява частично или цялостно разрушаване на кожата, най-често, на меките тъкани, както и на костите, причинено от физични или химични термични въздействия. Такива увреждащи фактори могат да бъдат горещи течности, честа причина за битовите инциденти на изгаряне, горещи твърди повърхности при допир, триене, горещи газове, пламък, слънце, електричество, химични вещества, студ.

 

Тежестта на изгарянето се определя от степента, дълбочината на засегнатите тъкани, както и от обема на изгорената телесна повърхност, като част от цялата телесна повърност. Съществуват различни формули и правила за определяне процента на изгаряне като големина на повърхност, едно от които е правилото на деветките. Различни части от телесната повърност са равни на по 9% и така се сумира тотално поразената повърхност.

 

Според дълбочината на изгаряне съществуват 4 степени на изгаряне.

 

Най-леката първа степен засяга най-повъхностния слой на кожата - епидермиса. Характеризира със зачервяване на кожата и лека степен на дехидратация (обезводняване). При притискане кожата избледнява и после бързо възвръща цвета си. Може да има и фебрилитет (повишена телесна температура). Изгарянията от първа степен са най-разпространените и протичат доброкачествено, без тежки последствия. Пример за такова изгаряне е слънчевото, което най-често е от първа степен.

 

При втора степен изгаряне има разрушаване на дермата, по-дълбокия слой на кожата под епидермиса. Според дълбочината на разрушаване на дермата втора степен изгаряне се дели на повърхностно и дълбоко. Често пъти определяне на дълбочината на разрушаване на дермата е трудно и за лекаря, еволюцията на раната в следващите 7-10 дни определя по-точно и дълбочината. При втора степен изгаряне кожата е зачервена и се образуват фликтени - мехури, изпълнени с белезникава телесна течност, богата на белтъци и други вещества. Повърхностното изгаряне от втора степен е болезнено и оздравява без да е необходима оперативна намеса, най-често не се инфектира. При дълбокото изгаряне от втора степен обаче, спонтанна регенерация не е възможна, налага се кожна трансплантация от здрави участъци, често се усложнява с инфекция. Парадоксално за необучения човек е, че тежкото на вид изгаряне от втора дълбока степен е неболезнено или съвсем слабо болезнено.

 

Трета степен изгаряния са тежки увреди. Разрушена е цялата дебелина на кожата, епидермис и дерма, засегнатата кожа има белезникав, кафеникав или черен цвят. При притискане кожата остава белезникаво и не променя цвета си. Мястото е обезчувствено, сухо, изложено на тежки инфекции. Не е възможна спонтанната регенерация на кожата, задължителна част от лечението е хирургично - за трансплантиране на кожа на един или повече етапи.

 

Четвъртата, най-тежка степен на изгаряне засяга освен кожата и подлежащи структури като подкожие, мускули, сухожилия, кости. Задължително налага хирургично лечение. Кожата е карбонизирана - овъглена.

 

Последиците от изгарянията са козметични, функционални и витални - при зарастване със съединителна тъкан, която не е толкова еластична се ограничава подвижността на засегнатата зона като остават траяни дефекти, но тежките изгаряния  могат да доведат до летален изход поради инфекции, дехидратация, задушаване (кожата е важен орган, който участва и в процеса на дишане).

2. Кога да потърсим лекарска помощ?

 

Част от изгарянията могат да се лекуват от немедицински персонал. За да се определи дали има нужда от медицинска помощ е необходимо да се оцени степента и обширността на изгаряне.

 

При изгаряне от първа или втора повърхностна степен и засягане на площ повече от една длан на пострадалия, локализирано в областта на лицето или ставите, при кърмачета и малки деца е необходимо да се потърси специализирана медицинска помощ въпреки леката степен на изгаряне. Ако изгарянето е първа/втора повърхностна степен, но не отговаря на по-горе изброените характеристики, пострадалият може сам да се лекува.

3. Какво е лечението на изгарянията?

 

След като е решено, че изгарянето не налага лекарска помощ, първото нещо което се прави е охлаждането. Необходимо е охлаждане под течаща вода, температура около 15 С за поне 15-20 мин. Това прекъсва по-нататъчното въздействие на високата температура и ограничава засягането на тъканите в дълбочина.

 

Всяко нараняване на кожната бариера излага тъканите на риск от инфекция. Инфекциите при изгаряне са много често и много тежко протичащо усложнение, налагащо интензивно лечение. При леките изгаряния рискът от инфектиране е най-нисък. Въпреки това е задължително почистване на раната, например с физиологичен разтвор или антисептичен сапун, дезинфекция с хлорхексидин и подсушаване без търкане, а само с тампониране. След това засеганата повърхност се обработва със специализирани за изгаряне препарати, антисептици, подпомагащи заздравяването, прилагат се обезболяващи средства. Подходящи такива средстава са дефламол и дермазин под формата на кремове, както и пантенол. Отгоре се поставя превръзка със стерилна марля, фиксирана без пристягане. Превръзката се сменя ежедневно или през ден. 

 

При болка могат да се добавят и перорални обезболяващи средства. При тежки изгаряния, в болнични условия, се прилагат специфични обезболяващи от типа на опиатите

 

4. Какво включва специализираното лечение в клиника по изгаряния?

 

Медицинската помощ при изгаряне е специализирана в клиниките по изгаряния, каквито има в малко болници в България. Най-голямата клиника по изгаряния за деца и възрастни е в спешния център „Пирогов“ в София. Там се извършва хирургична обработка на раните, операции за трансплантация на кожа, често налагащи повече от една оперативна интервенция, лечение на шока, който настъпва при тежките изгаряния, лечение на инфекциите, интензивно лечение с апаратна белодробна вентилация и парентереално (венозно) хранене в най-тежките случаи.

 

От решаващо значение за изхода на лечението са и първоначалните реанимационни мероприятия извършени от медицинските екипи на мястото на инцидента, преди пристигането на пострадалия в специализираната клиника.

 

5. Какви са особеностите при някои видове изгаряния?

 

Изгарянето от студ става при допир и триене с предмети с много ниска температура, може да  достигне до втора степен изгаряне, засягащо и по-дълбоки от кожата тъкани. В началото е неболезнено, като постепенно се усеща и болката. Третира се с постепенно затопляне до нормална телесна температура.

 

Изгарянето от електричество образува рани на входа и изхода на тялото по оста, по която се е свързала електрическата верига. Остава скрито засягането на нервната система, сърцето, мускулите по хода на тока. При такъв случай е необходимо незабавно прекъсване на електрическата верига с изключително внимание да не се включи в нея самият помагащ. При изгаряне с ток с високо напрежение се вика спешна помощ.

 

Химическите изгаряния са тежки увреждания, при които освен засягане на повърхността на тялото може да има и вътрешно засягане, при изпиване, вдишаване на химическото вещество, както и съпътстваща интоксикация (отравяне) на организма. В такъв случаи напоените от веществото дрехи се свалят, измива се обилно с течаща вода засегнатата част и се вика спешна помощ. Полезно за медицинския персонал е да знае с какво вещество е причинено изгарянето, тъй като някои от тях имат специфични вещества за неутралзация (антидоти).

 

При изгаряне с пламък се препоръчва охлаждане със студена вода за поне 15 мин. Ако има горене на дрехи пострадалият не трябва да тича, а трябва да легне на земята и с въртене да потуши пламъка. Огънят се загасва с дреха, одеяло, но не от синтетични тъкани. Изгорените дрехи, ако са залепнали по тялото не се свалят. За да се предотврати преохлаждането и термичния шок пострадалият се покрива, за да се запази нормалната телесна температура.