4. Какво е лечението на енцефалита?

 

Лечението на енцефалитът задължително се провежда в болница. Специфичното лечение се определя от етиологията на енцефалита в конкретния случай.

 

При бактериалните енцефалити се провежда антибиотично лечение, според изолирания причинител и неговата чувствителност към антибиотиците. Лечението с антибиотици се започва веднага след поставяне на диагнозата енцефалит, без да се чакат конкретните микробиологични резултати. След получаване на антибиограмата (изследването показващо чувствителността на микроорганизмите към антибиотиците) антибиотичната терапия може да се промени или допълни, ако е необходимо.

 

Херпесният енцефалит е вирусен енцефалит, който може да се развие при първична или последващи срещи на организма с този вирус. Заболяването има брутално начало с главоболие, фебрилитет, менингеално дразнене. По-късно настъпва объркване и промени в съзнанието. Херпесният енцефалит има типична локализация в мозъка - в темпоралните (слепоочните) дялове и предизвиква нарушения в говора, понякога и гърчове. Този вирусен енцефалит има специфично лечение с антивирусен препарат - ацикловир. Лечението с ацикловир започва веднага след подозрението за херпес-енцефалит. Последиците и смъртността след херпес-енцефалит са много тежки.

 

Енцефалитът причинен от вируса на бяса след развитие на клничната картина е винаги смъртоносен. Заразяването на човека става след ухапване от животно заразено с вируса. Клиничната картина включва фебрилитет, главоболие, болка или изтръпване в мястото на ухапване. В по-късен етап болните стават неспокойни, възбудени, с безсъние, дразнене от шум, имат силна хидрофобия (страх от вода) и аерофобия (спазъм на ларингеалната мускулатура, който се провокира от въздушна струя насочена към лицето или от въздушно течение), затруднено преглъщане, което обуславя и хидрофобията. В крайният етап се развиват парализи на някои нерви и мускули. След 10 до 30 часа се засяга дихателната мускулатура и болните загиват. Лечението е основно превантивно чрез инжектиране на противобесен серум, съдържащ антитела. След развитие на пълната клинична картина лечението е неефективно.

 

Кърлежовият енцефалит, причиняван от вируси пренасяни чрез кърлежите е сравнително чест в определени ендемични зони (географски райони, където има голяма честота на заразените кърлежи). В преобладаващата част от случаите заболяването протича незабележимо. В останалите 10-30% от хората, заболяването протича типично двуфазно. След 7 до 15 дни след ухапването от кърлежа се появяват симптоми подобни на тези при грип с фебрилитет и втрисания, които продължават между 2 и 8 дни. След още десетина дни в около 10% от заболелите се развива клиничната картина на менинго-енцефалит. Характерните симптоми са главоболие, трудна концентрация, повръщане, фотофобия, късните изяви са формиране на парализа, засягаща различни мускулни групи. Смъртността може да достигне до 30% в зависимост от тежестта на протичане. Лечението на кърлежовите енцефалити трябва да започне възможно най-рано, за да се намали риска от трайни неврологични усложнения. Провежда се в болнични условия. Лечението на кърлежовият енцефалит е комплексно. То включва различни схеми на лечение с имуноглобулинни серуми, симптоматично лечение, отбременяващо мозъка с кортикостероиди и дехидратираща терапия, кислородолечение, антипиретици (средства понижаващи телесната температура), антиконвулсанти (медикаменти купиращи гърчове) и др. 

 

В България има риск от кърлежов енцефалит. Превенцията на забоялването чрез обработка на тревните площи и избягване на ухапването от кърлеж е от изключително важно значение. При ухапване от кърлеж е небходимо внимателно отстраняване на кърлежа от обучен човек, с много внимание да не остане главичката на кърлежа у човека.