1. Какво представлява височинната болест?

 

Височинната болест е комплекс от синдроми, които се развиват при бързо изкачване на по-голяма надморската височина, при което, поради по-ниското атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в газовата смес, при нетренирания и неаклиматизиран организъм настъпва недостиг на кислород в клетките.

 

Човешкият организъм има ограничени  възможности за адаптиране и компенсиране на хипоксията (недостиг на кислород). При 3000 м. надморска височина по-голямата част от здравите хора могат да се приспособят само след няколко дни. При над 5100 м. обаче, никой не може да преживее продължително време. Поради това и алпинистите, които покоряват такива височини имат нужда от кислород, доставян с преносими бутилки. Населението обитаващо високопланинските райони има добре развити компенсаторни механизми и физиологични особености, които не се срещат при другите хора.

 

Съществуват рискови фактори и състояния, при които е по-вероятно развититето на височинна болест.  Такива са например абсолютната височина на изкачването, анамнеза (история) за височинна болест при предишни изкачвания, продължителност на високопланинския престой, бързина на изкачване на надморската височина, живот в нормални условия над 900 м. височина.  Няма разлика в честотата на заболяването при жените и мъжете. Хората страдащи от мигрена са по-склонни към височинно главоболие. Тютюнопушенето не оказва влияние при развитието на височинна болест. Доброто физическо състояние и честите посещения на ски курорти не намаляват риска от заболяване.

 

Височинната болест включва основно 3 големи синдромокомплекса: височинно главоболие, височинен белодробен оток, височинен мозъчен оток.

2. Какви са механизмите на развитие?

 

Причината за развитие на това заболяване е недостигът на кислород в клетките в условия на пониженото атмосферно налягане. С покачване на надморската височина намалява атмосферното налягане, а с това и парциалното налягане на кислорода във въздуха. На 2000 м. кислородът е 70% от измереното на морското равнище, а при 5000м е разреден  до 50%. Това от своя страна задейства компенсаторни физиологични механизми, които обаче бързо се изчерпват и стават патологични (болестни).

 

Хипоксемията (намаленото съдържание на кислород в кръвта) увеличава кръвотока към мозъка, увеличава пропускливостта на кръвно-мозъчната бариера и от там настъпва нарастване на мозъчния обем и съответно на вътречерепното налягане. Прояви на това са височинното главоболие и височинният мозъчен оток.

 

Паралелно свиването на белодробните кръвоносни съдове, отново компенсаторен на хипоксията механизъм, води до белодробна артериална хипертензия (повишено налягане в съдовете на белия дроб). Това е в основата на височинния белодробен оток. По-лошият толеранс на белия дроб при хипоксия може да бъде предвиден при консултация със специалист по височинната болест след извършването на тестове с натоварване.

3. Какви са основните прояви на височинната болест?

 

Височинното главоболие се характеризира с неспецифични симптоми. Съчетанието от главоболие при неклиматизирани хора над 2500 м. надморска височина с летаргия, гадене, световъртеж, задух при усилие, нарушено равновесие и трудности със съня (70% от случаите), характеризират този синдром в 95% от пострадалите. Най-често това се проявява при усилие, Не се изисква лечение. Състоянието показва лоша аклиматизация на организма.  Симптомите се засилват през първите 2 дни, след което постепенно отшумяват около 4-ти ден.

 

Височинният белодробен оток започва още при 2000м надорска височина. Първият симптом е задух при усилие или при покой, тахипнея (учестено дишане), заедно с тахикардия (ускорена сърдчена честота), обилна суха кашлица с розови храчки, със или без субферилитет (телесна температура между 37 и 38С). Често се засягат млади хора, които не страдат от заболявания на дихателната или сърдечно-съдовата система). Установено е, че скорошното прекарване на възпалителни белодробни заболявания улеснява развитието на височинен белодробен оток. По-голямата част от симптомите се развиват в първите 3 дни от изкачването на голяма надморска височина, други се появяват между 4-ти и 10-ти ден и едва 10% се наблюдават след това. Бавното развитие на белодробния оток прави трудно оценяването на състоянието и поставянето на диагнозата в рамките на първите 24 часа  прекарани при голяма височина. 

 

Развитието на височинен мозъчен оток се счита за последен, най-тежък етап от развитието на височинната болест. Наблюдават се неврологични симптоми, които са прояви на повишеното вътречерепно налягане. Такива симптоми са главоболие, обилно повръщане, гърчове, нарушения в равновесието и координацията, промяна на настроението - раздразнителност, възбуда, психотични прояви.  Може да се стигне до кома. В случите на кома прогнозата рязко се влошава. Статистиката показва, че височинната болест с кома, във всеки един от два случая завършва със смърт. Силно препоръчително е слизането на по-ниско преди настъпването на кома. 

4. Как да се предпазим от височинната болест?

 

Превенцията на това заболяване се основава на спазването на правилата за височинно изкачване, определяне на хората с по-голям риск за развитие на болестта и провеждане на подготовка - премедикация (прием на медикаменти които да профилактират и предотрвратят развитието).

 

Най-добрата превенция надминаваща всякакви медикаменти е спазването на правилото за постепенно изкачване и преодоляване на височината. Задължителен е период на аклиматизация в началото на експедиацията за средно 12ч.-4дни. Не е препоръчително преминаването на повече от 500м денивелация между две съседни нощи. Желателно е при изкачване на над 3000м преспиването да става на по-ниско. Задължително е избягването на алкохол, сънотворни, претоварване в началото на деня. Необходим е оптимален хранителен режим богат на въглехидрати и прием на достатъчно вода, особено при много голяма височина, над 7000м.

 

В много страни има медицински специалисти, които се занимават с височинна медицина и могат да извършат предварителна консултация и тестуване, за да определят хората с повишен риск от развитие на височинна болест. Тогава се обсъждат мерките за аклиматизация, стратегията на изкачването, премедикацията. На такава консултация подлежат хора с височинна болест в миналото, всички хора които за първи път правят височинно изкачване и такива с рискови фактори като различни хронични заболявания. При тестуването се изследва възможността за адаптацията на организма в изкуствено създанени условия на хипоксия. Изследваният вдишва газова смес с 12% кислород и 88% азот и извършва физическо усилие  с натоварване. При това се измерва сатурацията на артериалната кръв в условията на хипоксия и нормоксия като разликата между двете определя адаптивността на организма.

 

Някои медикаменти се използват за превенция на височинната болест, но употребата им не трябва да бъде системна, а да се предписва основно при хора с нисък толеранс към хипоксията. Никакви медикаменти обаче не биха могли да бъдат ефективни, ако бъдат нарушени правилата за аклиматизация. За предотвратяването на височинното главоболие и мозъчния оток се използват ацетазоламид и дексаметазон, които обаче не повлияват развитието на белодребен оток.

 

Ацетазоламидът блокира ензим (карбоанхидраза), който улеснява дишането и намалява дихателната алкалоза. Съществуват различни препоръки за дозировката. Широко приета схема е по 500мг таблетка ежедневно, като се прилага само в първите дни на аклиматизация. Дексаметазонът  в доза 4мг на всеки 12 чаза има ефективност като ацетазоламидът, но има повече нежелани странични ефекти. Поради това се препоръчва не за профилактика, а за лечение на височинно главоболие.

 

За профилактика на белодробния оток се използва нифедипинът, но той има сериозни нежелани ефекти и това ограничава приложението му само при строги показания, например хора с развитие на такъв оток в миналото.

5. Какво е лечението на височинната болест?

 

Лечението на височинната болест включва задължително слизане на по-ниска височина и подаване на кислород, което подобрава състоянието на пострадалия.  При подаване на кислород подобрение на симптоматика настъпва след около 45-90мин. Ако такова не стане до 2 часа състоянието на пострадалия е тежко или има и допълнителна патология (заболяване), утежняващо ситуацията - белодробна емболия, хипотермия, инфекция, дехидратация или други. При наичие на неврологогични симптоми или кома, подаването на кислород е задължително.

 

Дексаметазонът намалява тежестта на заболяването и печели време за осъществяване на слизането. Дозата за приложение е 4 мг. мускулно или венозно инжекционно на всеки 6 часа. При главоболие се препоръчва аспирин за третиране на болката, слизане с 500-1000 м. за още 3-4 дни и  аклиматизация. Ацетазоламид е показан за ускоряване на аклиматизацията. При белодробен оток лечението включва нифедипин.