1. Какво представлява височинната болест?
Височинната болест е комплекс от синдроми, които се развиват при бързо изкачване на по-голяма надморската височина, при което, поради по-ниското атмосферно налягане и по-ниското парциално налягане на кислорода в газовата смес, при нетренирания и неаклиматизиран организъм настъпва недостиг на кислород в клетките.
Човешкият организъм има ограничени възможности за адаптиране и компенсиране на хипоксията (недостиг на кислород). При 3000 м. надморска височина по-голямата част от здравите хора могат да се приспособят само след няколко дни. При над 5100 м. обаче, никой не може да преживее продължително време. Поради това и алпинистите, които покоряват такива височини имат нужда от кислород, доставян с преносими бутилки. Населението обитаващо високопланинските райони има добре развити компенсаторни механизми и физиологични особености, които не се срещат при другите хора.
Съществуват рискови фактори и състояния, при които е по-вероятно развититето на височинна болест. Такива са например абсолютната височина на изкачването, анамнеза (история) за височинна болест при предишни изкачвания, продължителност на високопланинския престой, бързина на изкачване на надморската височина, живот в нормални условия над 900 м. височина. Няма разлика в честотата на заболяването при жените и мъжете. Хората страдащи от мигрена са по-склонни към височинно главоболие. Тютюнопушенето не оказва влияние при развитието на височинна болест. Доброто физическо състояние и честите посещения на ски курорти не намаляват риска от заболяване.
Височинната болест включва основно 3 големи синдромокомплекса: височинно главоболие, височинен белодробен оток, височинен мозъчен оток.
