3. Как се поставя диагнозата?

На фона на горепосочените симптоми, Синдром на Рей се подозира при настоящо вирусно или скоро прекарано заболяване на детето и прием на аспирин. Провеждат се изследвания на кръвна картина, биохимични показатели на чернодробната, бъбречната фунцкия, електролити, кръвно-газов анализ, показатели за коагулация, кръвна захар, от които обикновено се установява прогресираща чернодробна недостатъчност. Повишени са чернодробни ензими, билирубин, покачват се азотните тела – урея, креатинин, влошава се коагулацията, спадат общият белтък и албуминът. Съпровождащите повръщане и нарушения в дишането водят до промени в електролитите и алкално-киселинното равновесия. Поради изчерпаните гликогенови резерви има тенденция към поддържането на ниска кръвна захар.

 

Назначават се също така биопсия на черния дроб, демонстрираща органната увреда, и компютърна томография на главата, при която може да се установи мозъчен оток. Възможно е изследване на материал чрез лумбална пункция, но само след внимателната преценка на невролог и инфекционист.

 

Предвид ниската честота на синдрома, преди поставянето на тази диагноза трябва да бъдат изключени други причини за влошаването на общото състояние на детето – интоксикация с медикаменти, храни или придружаващо заболяване - бъбречна недостатъчност, вродени грешки на обмяната на веществата остри усложнения от самата вирусна инфекция – менингит, менингоенцефалит, сепсис, странични реакции от провеждано лечение, включително алергични. Диабетната кетоацидоза при децата протича с болки в корема и повръщане, водещо до дехидратация със съпровождащи отклонения в алкално-киселинното равновесие, водещи до летаргия, обърканост, конвулсии, влошаване на съзнанието. Обем-заемащ процес в мозъка може да е причината за повишено вътречерепно налягане и комбинирането на неврологични симптоми с повръщане.