1. Какво представлява предиабетът?

Захарният диабет тип 2 придобива все по-голяма социална значимост. Известно е, че лошият контрол над кръвната захар, липидите и високото кръвно налягане са фактори, сериозно увреждащи съдовете в целия организъм, нанасящи трайни поражения върху редица органи и влошаващи качеството на живота.

 

Този вид захарен диабет се различава съществено от тип 1. Последният е с автоимунна генеза, с изява предимно в детско-юношеска възраст, с остро начало и налага активно лечение с оглед предотвратяване на острите усложнения, а хроничните такива се наблюдават след известна давност на болестта. Захарен диабет тип 2 започва бавно, подмолно, в по-напреднала възраст, и за разлика от предходния, диагностицирането му често става случайно, по друг повод. Тук поради голямата, но незабележима давност на неблагоприятния гликемичен контрол, наличието на дислипидемия, хипертония и тютюнопушене, хроничните усложнения се появяват скоро след установяването на болестта, ако не и при самото откриване.

 

Предиабетът е състояние на повишаване на кръвната захар на гладно или след хранене до стойности над нормалните, но под стойностите, диагностични за диабета. Той е световен проблем, корелиращ с честотата на затлъстяването, чувствително повишена през последните десетилетия.

2. Какви са критериите за предиабет?

Нормалната кръвна захар на гладно е под 6,1ммол/л. При стойности между 6,1 и 6,9 ммол/л, говорим за нарушена кръвна захар на гладно.

 

Диагностично обременяване с глюкоза се извършва с 75г. глюкоза, при което на втория час нормално кръвната захар не надвишава 7,8 ммол/л. При стойности над тази, до 11ммол/л се наблюдава нарушен въглехидратен толеранс. Тези две състояния се означават като предиабет.

3. Какви са причините за развитието на предиабет?

Инсулинът заема ключова роля в обмяната на въглехидратите. След усвояването им през чревния тракт, той се секретира от панкреаса в отговор на повишението на нивото на глюкозата в кръвта и съдейства за усвояването и от три вида основни клетки в организма – тези на напречно-набраздената мускулна тъкан, мастната тъкан и фибробластите от съединителната тъкан. При предиабета и захарен диабет тип 2 се наблюдава развитие на резистентност към действието на инсулина. Кръвната захар остава висока, а се повишава и нивото на самия инсулин в кръвта – в опит за компенсиране на хипергликемията. Отношение към развитието на тези промени имат начина на хранене, затлъстяването и двигателната активност, но разбира се, и генетичния фонд.

 

Натрупването на мастна тъкан в областта на корема е особено опасно за развитието на инсулинова резистентност, предиабет с метболитен синдром и захарен диабет тип 2. Тази мастна тъкан е изключителен източник на един вид липиди в кръвта – свободните мастни киселини. Постъпващи в черния дроб те провокират усиленото производство на глюкоза и триглицериди, което води съответно до хиперстимулация на панкреаса, хиперинсулинемия и до промяна в липидния статус. Същите свободни мастни киселини в мускулната тъкан провокират резистентност към инсулиновото действие и допълнително стимулират панкреаса. Принос за развитието на инсулинова резистентност, некачествен гликемичен контрол и дислипидемия имат още и различни биологично активни вещества. Инсулиновата резистентност има отношение и към задържането на натриев хлорид и вода и в промяна на симпатиковия тонус, дорпинасящи за развитието на артериална хипретония.

 

Инсулиновата резистентност при метаболитен синдром, предиабет и захарен диабет тип 2 води до натрупване на мазнини в черния дроб – развива се неалхохолна чернодробна стеатоза. 

4. Какви са симптомите и рисковите фактори за развитие на предиабетно състояние?

Обикновено нарушенията в гликемичния контрол се откриват случайно при профилактично изследване или във връзка с друго заболяване. Оплаквания липсват.

 

Те са познатите ни рискови фактори за захарен диабет тип 2:

  • Наднормено тегло или затлъстяване – Индекс на Телесна Маса >25 - 30. Особено рисков е абдоминалният тип затлъстяване с обиколка на талията над 80см при жените и 94см при мъжете.
  • Обездвижване - двигателната активност подобрява усвояването на глюкозата и подобрява инсулиновото действие.
  • Възраст >45г. С напредването на възрастта се променя метаболизма, променя се съотношението между мускулна и мастна тъкан, повишават се килограмите, намалява се двигателната активност.
  • Фамилна обремененост със захарен диабет тип 2.
  • Етническа принадлежност – афроамериканци, латиноамериканци, аборигени, азиатци.
  • Данни за гестационен диабет или анамнеза за раждане на плод с тегло над 4кг.
  • Данни за синдром на поликистозни яйчници.

 

Много често предиабетното състояние корелира с промени в липидния статус, особено с понижение на HDL-холестерола и повишение на триглицеридите, както и с артериална хипертония. Тези особености, заедно с промените в теглото оформят картината на метаболитния синдром. 

5. Кой и как трябва да бъде изследван?

Следва да бъдат изследвани:
  • Лица с наднормено тегло или затлъстяване.
  • Лица с фамилна обремененост за захарен диабет тип 2,
  • Лица с анамнеза за гестационен диабет  
  • Лица, при които е измервана гранично висока кръвна захар
  • Лица с данни за дислипидемия – високи триглицериди и нисък HDL холестерол
  • Лица с артериална хипертония
  • Лица с исхемична болест на сърцето
  • Лица с рискова етническа принадлежност
  • Лица с поликистозни яйчници
  • Лица с неалкохолна стеатозна болест на черния дроб 

 

 

Диагностицирането на предиабетното състояние се базира на измерването на кръвна захар на гладно между 6,1 и 7,0 mmol/l или стойност на 7,8 до 11mmol/l при провеждането на стандартизиран тест с обременяване с глюкоза – 75г. Измерването нивото на инсулина се осъществява на гладно (до 17 IU/l). Въз основа на тази стойност и кръвната захар на гладно се изчислява индекс (HOMA index), по който се съди за инсулиновата резистентност. След обременяване с глюкоза нормално инсулинът се покачва не повече от 5 пъти над изходната стойност или до 100IU/l. 

 

 

6. Защо е важно своевременното установяване на предиабета?

Той е предшественик на захарния диабет, а настъпването на последния е свързано с множество съдови усложнения. Нарушената гликемия на гладно и нарушения въглехидратен толеранс са обратими състояния и предприемането на необходимите мерки на този етап може да предотврати или поне отложи във времето опасността от захарния диабет.

 

Още при предиабет се установява 1,5% по-висок сърдечно-съдов риск отколкото при лица с нормален гликемичен статус. Има данни, че дори и на това ниво се откриват съдови и нервни усложнения, макар и с по-ниска честота. Въпреки, че лицата с предиабет са предразположени към формирането на диабет, не всеки от тях развива такъв. Между 29 и 55% от случаите преминават в диабет в рамките на 3 години. Някои проучвания съобщават за прогресията до диабет при 43 до 68% от лицатата за по-дълъг период от време – 5-10г.

7. Как се лекува предиабета?

Според голямо клинично проучване, Diabetes Prevention Program (DPP), стопяването на всеки килограм води до намаляване на риска от диабет с 16%. Програмата поставя за цел понижение на теглото със 7% чрез активна физическа дейност (150 минути на седмица) и бедна на мазнини диета. Американската диабетна асоциация препоръчва понижение телесната маса с 5-10%, 30 минути умерена до интензивна двигателна активност и прекратяване на тютютнопушенето.

 

Ограничаването на калорийния прием и правилното му разпределение през деня са незаменима част от борбата със затлъстяването, метбаолитния синдром и захарния диабет. Препоръките за редукцията на калорийния състав на храната е индивидуален при всеки в зависимост от пола, възрастта и обичайното физическо натоварване. Не само общата енергийна стойност и състава на храната има значение. Въглехидратите следва да се намалят до 50% от дневния калориен прием и то предимно под формата на сложни такива, а не прости. Препоръчва се при нарушен въглехидратен толеранс или нарушена гликемия на гладно мазнините в хранителния прием за деня да се ограничат до под 30% от общия калориен прием, като под 10 % от него да се падат на наситените мазнини (от животински произход). За сметка на това се увеличават фибрите в храната до 15г за всеки 1000kcal.


При липсата на ефект от корекцията на режима на хранене и движение се налага използването на медикаменти. Основен препарат на избор е метформинът. Наричан още инсулинов очуствител, подобрява инсулиновата резистентност в периферията, намалява продукцията на глюкоза от черния дроб, хипергликемията на гладно и инсулинемията. Въвежда се по схема.

 

Мястото на други антидиабетни медикаменти също е изследвано при профилактиката на заболяването и лечението на нарушения въглехидратен толеранс, съответно нарушената гликемия на гладно. На този етап обаче според наблюденията на специалисти ползата от тях остава на заден план.

 

Най-съществени и несравними с медикаментозната намеса остават резултатите от промяната в начина на живот.


Във връзка с високия сърдечно-съдов риск, който крие диабета, и размерите на заболеваемостта от последния, е целесъобразно заболяването, предшестващите го състояния и рисковите фактори да бъдат активно търсени и овладявани.