3. Какви са причините за развитието на предиабет?

Инсулинът заема ключова роля в обмяната на въглехидратите. След усвояването им през чревния тракт, той се секретира от панкреаса в отговор на повишението на нивото на глюкозата в кръвта и съдейства за усвояването и от три вида основни клетки в организма – тези на напречно-набраздената мускулна тъкан, мастната тъкан и фибробластите от съединителната тъкан. При предиабета и захарен диабет тип 2 се наблюдава развитие на резистентност към действието на инсулина. Кръвната захар остава висока, а се повишава и нивото на самия инсулин в кръвта – в опит за компенсиране на хипергликемията. Отношение към развитието на тези промени имат начина на хранене, затлъстяването и двигателната активност, но разбира се, и генетичния фонд.

 

Натрупването на мастна тъкан в областта на корема е особено опасно за развитието на инсулинова резистентност, предиабет с метболитен синдром и захарен диабет тип 2. Тази мастна тъкан е изключителен източник на един вид липиди в кръвта – свободните мастни киселини. Постъпващи в черния дроб те провокират усиленото производство на глюкоза и триглицериди, което води съответно до хиперстимулация на панкреаса, хиперинсулинемия и до промяна в липидния статус. Същите свободни мастни киселини в мускулната тъкан провокират резистентност към инсулиновото действие и допълнително стимулират панкреаса. Принос за развитието на инсулинова резистентност, некачествен гликемичен контрол и дислипидемия имат още и различни биологично активни вещества. Инсулиновата резистентност има отношение и към задържането на натриев хлорид и вода и в промяна на симпатиковия тонус, дорпинасящи за развитието на артериална хипретония.

 

Инсулиновата резистентност при метаболитен синдром, предиабет и захарен диабет тип 2 води до натрупване на мазнини в черния дроб – развива се неалхохолна чернодробна стеатоза.