5. Какви остри усложнения настъпват при захарен диабет тип LADA?

Диабетната кетоацидоза представлява остро усложнение на захарния диабет. При нея във връзка с липсата на адекватно усвояване на глюкоза настъпва остро покачване на кръвната захар в стойности над 20 mmol/l, като продължителният недостиг на въглехидрати в клетките пренасочва метаболитните пътища към използването на други енергийни източници като мазнините. При тези обстоятелства се натрупват кетотела – ацетон, бета-хидроксимаслена киселина и ацетоацетна киселина. В началото декомпенсацията на диабета е безсимптомна до изразени в една или друга степен полидипсо-полиуричен синдром и астеноадинамия. Измерват се хипергликемия (висока кръвна захар) и кетотела в урината с тест ленти, без съпровождащи отклонения в алкално-киселинното равновесие. Със задълбочаване на състоянието такива се регистрират и кореспондират с тежестта на клиничната картина, поява на болки в корема, понякога имитиращи остър хирургичен корем, повръщане, сънливост или по-тежко влошаване на съзнанието до кома с промени в характера на дишането във връзка с ацидозата.

 

Причини за декомпенсация са прекъсване на лечение, диетична грешка, инфекция – бронхопулмонална, урологична, гастро-интестинална и други, влошаване на придружаващо ендокринно заболяване като тиреотоксикоза, хиперкортицизъм, предозиране на медикаменти като левотироксин, кортикостероиди, настъпване на остър съдов инцидент – инфаркт на миокарда, инсулт и други.

 

Лечението на диабетната кетоацидоза включва венозно приложение на инсулин и водно-електролитни разтвори, при нужда натриев бикарбонат и симптоматични средства, антибиотици при придружаваща инфекция и овладяване на обострени придружаваща заболявания, корекция на съпътстващо медикаментозно лечение.

 

Хиперосмоларна некетогенна кома е остро усложнение на захарния диабет обикновено наблюдавано при възрастни хора, при които приемът на вода е затруднен поради съпътстващо заболяване, социални условия и др. Тук водещо място има хипергликемията и хипернатриемията вследствие дехидратацията при липсваща кетогенеза и запазване на киселинно-алкалното равновесие стабилно. Хиперосмоларната кома обикновено се развива много по-бавно с полиурия, дехидратация, загуба на тегло, объркване, влошаване на съзнанието до кома. Лечението включва инсулин и водно-електролитни разтвори.

 

Хипогликемиите са сериозен страничен ефект на лечението на захарния диабет. Те се наблюдават предимно при инсулинолечението, но и при пероралното лечение на диабета. Правилното хранене и физическото натоварване, съобразени с дозирането на антидиабетното лечение и обратното – дозирането на последното в зависимост от предстоящия калориен прием или разход са в основата на профилактиката на това усложнение. Първите симптоми на хипогликемия (т.нар. адренергична фаза) се изразяват в разтреперване, изпотяване, замъгляване на зрението, чувство на глад, тахикардия. В следващата фаза (невроглюкопенична) се появяват поведенчески промени, агресия, халюцинации, нарушения в паметта и концентрацията, психични смущения. Следват огнищни невролгочни прояви, конвулсии, прострация, коматозно състояние.