4. Как се лекува латентния диабет при възрастни?

За лечението на захарен диабет тип LADA все още няма унифицирани стандарти. Целта на терапията опира до оптималния контрол на кръвната захар и предотвратяване развитието на остри и хронични усложнения на болестта.

 

Начинът на хранене и движението остават едни от основните средства за поддържането на нормална кръвна захар и правилата остават валидни и тук. Редукцията на простите въглехидрати намалява потребностите от инсулин, подобрява функцията на останалите бета-клетки. Те, както и мазнините, водят до увеличаване на мастната тъкан, а това от своя страна провокира и резистентност към наличния инсулин. Чувствителността към него се подобрява изключително при активна физическа дейсност.

 

Пероралните средства за лечение на захарния диабет – сулфанилурейни (глимепирид и гликлазид основно), метформин, акарбоза, DPP-4 инхибитори (ситаглиптин и вилдаглиптин) и други имат ефект само в началото. Нещо повече, медикаменти като сулфанилурейните препарати, които повишават инсулиновата секреция, още по-бързо изчерпват бета-клетъчния резерв. Метформинът повишават инсулиновата чувствителност, но както вече стана въпрос, при LADA ключов е абсолютният дефицит, докато резистентността остава спорна на този етап.

 

Множество клинични изпитвания днес сочат ползата от ранно започване на лечение с инсулин предвид патогенезата на заболяването. Инсулинотерапията осигурява запазване на добър гликемичен контрол и качествена профилактика на усложнинията от диабета. Инсулинотерапията позволява запазване на бета-клетъчната функция за по-дълъг период от време и поддържането на по-ниски нужди от екзогенен инсулин. Според гликемичните нужди и лабилността на диабета са възможни няколко режима на инсулинолечение – от приложението само на базален такъв, през конвенционален режим с двукратна апликация на смесен инсулин (микстура) или интензифицирано инсулинолечение с трикратен бързодействащ и едно- или двукратен бавнодействащ инсулин.

 

Както и при захарен диабет тип 1 и тук много проучвания целят съхранение на бета-клетките на панкреаса и профилактика на метаболитното заболяване и премахване зависимостта от доживотно лечение с инсулин. Предвид автоимунният характер на заболяването, модулирането на имунния отговор трябва да бъде основна цел за превенция деструкцията на лангерхансовите острови.