1. Какви са механизмите за развитие на хиперкалциемия?

Независимо че причината за хиперкалциемични състояние може да е разнообразна, патогенетичните механизми за сходни. Това са повишена костна резорбция, повишена резорбция в гастро-интестиналния тракт, намалена ренална екскреция. Най-важно място обаче заема първият от тях.

 

 

Освен в случаите на първичен хиперпаратиреоидизъм се наблюдава супресия на паратхормона, с намаляване на костната резорбия, усвояването от чревния тракт и увеличена екскреция през бъбреците. Последният обаче влошава и бъбречната функция с намаляване на концентрационната способност, полиурия и дехидратация, но и поради потискането на гломерулната филтрация – ограничаване калциурията с оформянето на порочен кръг.

 

 

При хиперкалциемични състояния, паралелно с обичайно наблюдаваната хиперфосфатемия при нисък паратхормон води до отлагане на калциево-фосфатни соли в меките тъкани. 

 

 

Първичен хиперпаратиреоидизъм

Това е най-честата причина за хиперкалциемично състояние. Повече можете да прочетете ТУК.

 

 

Фамилна хипокалциурична хиперкалциемия

Това е наследствено заболяване, унаследявано по автозомно доминантен път. При него се установява умерена хиперкалциемия, нерядко с лека хипофосфатемия и хипермагнезиемия с подчертана хипокалциурия. Едновременно се установява и нормално до умерено повишено ниво на паратхормон. Заболяването е свързано с дефект в калциевия рецептор, при което секрецията на паратхормон бива супресирана на по-високо ниво. Във връзка с присъствието на този рецпетор и в бъбречни те тубули дефектът в него води и до повишаване абсорбцията на калция в тубулите. 

Хипокалциурията е основния диференциално диагностичен белег между фамилното заболяване и първичният хиперпаратиреодизъм и понякога диференцирането на двете състояния може да бъде много трудно. Субтоталното отстраняване на паращитовидните жлези не води до излекуване.

 

 

Лечение с Литиеви препарати

Литият е използван в терапията на биполярните афективни разстройства. Той променя отговорът на клетките на паращитовидните жлези към калциемията и увеличение на паратхормон в кръвта, едновременно потиска и калциурията. Клинично значимите електролитни промени се наблюдават в около 10% от случаите. Субклиничен първичен хиперпаратиреоидизъм може да бъде манифестиран с литиев препарат.

 

 

Злокачествени заболявания, свързани с хиперкалциемия

Хиперкалциемията е едно от честите паранеопластични явления. Причината за развитието и е секрецията на хуморални фактори – пептиди, стимулиращи костната резорбция, подобно на паратхормона или местна, паракринна остеолиза, стимулирана от туморни клетки, метастазирали в костите. Мултипленият миелом протича с хиперкалциемия в около 30% от случаите..  

 

 

Саркоидоза и други грануломатозни заболявания

Саркоидозата е хронично полиорганно грануломатозно заболяване с неизяснена етиология и многостранна клинична изява. Предимно се ангажират белия дроб, лимфните възли, кожата и очите. Други грануломатозни заболявания са туберкулоза, берилиоза, лепроза, кокцидиомикоза, хистоплазмоза и др.

 

 

Ендокринни заболявания

Тиреотоксикозата може да бъде причина за хиперкалциемия – наблюдава се в 10% от случаите. Самите тиреоидни хормони стимулират костната резорбция и съответно се наблюдават повишени нива и на фосфатите, супресиран паратхормон, но увеличени маркери за костно разграждане.

 

 

Употреба на тиазидни диуретици

 

 

Хипервитаминоза Д

Клинично интоксикацията с витамин Д протича с обща слабост, летаргия, главоболие, гадене, повръщане, полиурия. Отчитат се калцификати в меките тъкани.Установява се високо ниво на 25(ОН) вит Д, отразяващ алиментарния прием. Токсичната доза витамин Д варира в зависимост от абсорбция, матаболизиране и т.н. Лечението включва освен спиране на вит Д и ограничаване на калция, също и рехидратираща терапия и приложение на кортикостроиди.

 

 

Хипервитаминоза А

Интоксикация с витамин А обикновено настъпва при повишен прием с медикаменти . Клинично протича с гингивит, обрив, косопад. Наблюдава се хиперкалциемия с повишена костна резорбция и остеопороза. Установява се увеличение на черния дорб и слезката.

 

Имобилизацията води до повишаване на костната резорбция, като клинично значима хиперкалциемия може да настъпи при подлежащо заболяване като тиреотоксикоза или болест на Пейджет.