4. Какво е лечението на хипокалциемията?

Острата хипокалциемия се овладява с вливането на 10% калциев глюконат бавно венозно. 1 г калций повишава серумния калций с 0,5-1mmol/l.

 

Хроничната хипокалциемия се лекува в зависимост от етиологията. Отново се коригира калциево-фосфорния баланс с калций-съдържащи препарати и витамин Д или негови метаболити.

 

При хипопаратиреоидизъм най-добър ефект има приложението на активнич метаболит - 1,25 (ОН)2 витамин Д – калцитриол. Използват се още и витамин Д2 – ергокалциферол, Дихидротахистерон (стеричен аналог на витамин Д) под формата на маслени разтвори, алфакалцидол (хидрокислиран на 1-алфа място витамин Д) – капсули. Дозата се титрира според индивидуалните нужди. При нужда се приема и магнезий-съдържащ препарат.

 

Псевдохипопаратиреоидизмът се лекува на същите принципи. Витамин Д дефицитът се коригира успешно със заместителна терапия.

 

При недостатъчност на 1-алфа хидроксилазата в бъбрека се прилагат високи (супрефизиологични) дози витамин Д2 или 25(ОН) витамин Д или физиологични калцитриол и алфакалцидол. Резистентността към 1,25 (ОН)2 витамин Д изисква високи дози калций и ергокалциферол, за предпочитане са отново алфа-хидроксилираните продукти.