2. Как се поставя диагнозата?

Тя се поставя въз основа на клиничната картина, хормонални и образни изследвания. Започва се с изследването на кортизолов ритъм – серумен кортизол в 8 и 17 или 8 и 22ч. Както беше отбелязано по-рано стойностите са повишени и ритъмът се нарушава. Освен серумен кортизол се изследват още и свободен кортизол в слюнка в късните часове – към 23ч, както и свободен кортизол в 24 часова урина. Те още по-специфично показват хиперткортизолизма.

 

Синдромът на Кушинг трябва да бъде отдиференциран от други патологични състояния, при които се допуска повишаване на кортизола, наричани още псевдо-Кушинг синдром. Такива са например алкохолизъм, някои психически разстройства, прием на някои медикаменти, затлъстяване.

 

Като скрининг за синдром на Кушинг служи нощният дексаметазонов тест. Дексаметазонът е синтетичен кортикостероид с 40 пъти по-мощно действие от това на кортизола. Приложен, той потиска АКТХ и следователно и кортизола при здрави лица. Медикаментът се прилага в доза 1-2 мг в 22ч., следван от измерване на сутрешен кортизол. Лекуващият ендокринолог анализира измерените резултати, като липсата на потискане на кортизола не може да изключи синдром на Кушинг и се налага допълнителна диагностика.

 

Стойността на АКТХ дава представа за АКТХ-зависимост на синдрома. Тя е висока при хипофизарни аденоми и ектопична секреция. При последните нивото обикновено е неколкократно над нормата. Понякога откриването на първичният, злокачественият, процес е много по-трудно от диагностицирането на синдрома. При АКТХ независима форма на синдрома хормонът е потиснат.

 

Трябва да се има предвид, че както кортизола, така и АКТХ са стресови хормони с епизодична секреция и специално АКТХ с нисък плазмен полуживот, поради което измерването на нивото им ендократно не винаги е информативно.

 

Дексаметазонов блокаж - приемът на дексаметазон в доза 0,5мг (и повече) на 6ч за общо 48 часа дава възможност за по-чувствителна супресия над оста хипофиза-надбъбрек. Такова потискане се наблюдава при болест на Кушинг (хипофизарен аденом), но не и при ектопичен или АКТХ-независим синдром. Изключения обаче се наблюдават и в двете насоки – липса на потискане при хипофизарен произход и наличие на такова при ектопия.

 

Други тестове като стимулация с кортикотропин-рилийзинг хормон и следене отговорът на АКТХ и кортизол към него по-рядко се правят.

 

Образната диагностика включва компютърна томография или ядреномагнитен резонанс на хипофизата със или без контраст за визуализиране на лезии в областта на жлезата. По отношение надбъбрека – за предпочитане е компютъраната томография. Счита се, че ядреномагнитният резонанс няма предимства тук.