1. Какво предсталвяват глюкокортикоидните хормони?

 

Глюкокортикоидите са стероидни хормони, произвеждани в надбъбречната кора, притежаваща специален набор от ензими, ангажирани в нейното производство. Тяхното действие е насочено към различни видове клетки в целия организъм.

 
Секрецията на глюкокортикостероидите се контролира от адренокортикотропния хормон на хипофизата. Той от своя страна е под влиянието на хипоталамуса и централната нервно система чрез действието на кортикотропин-рилийзинг хормона и невропептидите.
 
 
Кортизолът се характеризира с епизодична секреция и циркаден ритъм. Най-ниско е нивото на хормона в късените вечерни часове и първите часове от съня. С напредване на последния секрецията нараства и върхови нива се достигат непосредствено преди събуждане. През деня те отново спадат. Повишаване на кортизола се отчита по време на хранене и физическо натоварване. Циркадният ритъм може да бъде нарушен при тежък физически (включително трамва, операция), емоционален стрес, психични заболявания, при бъбречна или чернодробна патология, при която се нарушава метаболизма на глюкокортикоиди, при алкохолизъм. Кортизолът упражнява обратно инхибиращо действие върху адренокортикотропен хормон и кортикотропин-рилийзинг хормона, което позволява фината регулация в хормоналната продукция.
 
 
Глюкокортикоидите имат отношение към белтъчната, въглехидратната и липидната обмяна. Те имат обратно на инсулина действие – повишават нивото на глюкозата в кръвта.  Едновременно с това те осигуряват и субстрати за синтеза на глюкоза. Затова и те потенцират белтъчното разграждане в периферията, разграждане на масти в мастната тъкан, продукцията на млечна киселина от мускулите. Хроничният хиперглюкокортицизъм влошава периферното усвояване на глюкозата, водещо до стимулиране секрецията на инсулин от панкреаса и хиперинсулинизъм. При недостиг на глюкокортикоиди – обратно, наблюдава се тенденция към хипогликемии.
 
 
Глюкокортикостероидите имат имуносупресивно действие. Последното се дължи на потискане мобилизацията и функцуията на неутрофилните левкоцити и лимфоцитите, обработването на антигени, произвеждането на антитела, потискане синтезата на простагландини и проинфламаторни белтъци и др. В ниски дози обаче кортикостероидите могат да оказват и имуностимулиращ ефект.

 

 

 

2. Какво представлява синдромът на Кушинг?

Синдромът на Кушинг представлява констелация от симптоми и физикални белези, дължащи се на свръхпродукцията на глюкокортикостероидни хормони.
 
Най-често причината е ятрогенна – вследствие на хронично лечение с кортикостероиди. Ендогенен синдром на Кушинг се развива при автономна свръхпродукция на глюкокортикоиди от надбъбречната кора или при вторична такава от повишена секреция на адренокортикотропния хормон или кортикотропин-рилийзинг хормона от хипофиза или хипоталамус.
 
За болест на Кушинг говорим в случаите на хипофизарен произход на синдром – свръхпродукция на адренокортикотропен хормон .

3. Какви са видовете синдром на Кушинг?

 

АКТХ-зависим
  • Хипофизарен аденом (болест на Кушинг) 
  • Ектопичен АКТХ или КРХ (адренокортикотропния хормон или кортикотропин-рилийзинг хормона)
АКТХ - независим
  • Ятрогенен
  • Тумори на надбъбрека - Аденом или Карцином на надбъбрека
  • Адренална хиперплазия - Микронодуларна адренална хиперплазия; Масивна адренална макронодуларна хиперплазия
 
Болестта на Кушинг е най-често срещаната формана синдрома на Кушинг. Дължи се на хипофизарни аденоми, произлизащи от кортикотропните клетки. Среща се по-често при жени, предимно във възрастта между 20 и 40г.
 
Ектопична секреция на АКТХ, по-рядко КРХ, възниква от някои тумори – дребноклетъчен карцином на белия дроб, панкреасен тумор, медуларен карцином на щитовидната жлеза, тумори, произхождащи от тимус и др.  
 
Автономна секреция на кортизол се наблюдава при нодуларна хиперплазия или надбъбречни тумори.
 
Туморите биват доброкачествени – аденоми, и злокачествени – карциноми. Аденомите са добре отграничени, капсулирани, с тегло до 70-80г и размери между 1 и 6 см. Карциномите са обикновено големи, над 4см, над 100г , понякога огромни, дори палпиращи се през коремната стена, с участъци на тъканен разпад и кръвоизливи. Притежават локален инвазивен и метастатичен характер.
 
Макронодуларната хиперплазия се счита, че възниква поради наличието на абнормални или неправилно разположени хормонални рецептори. По този начин действието на други хормони индуцира хиперплазия на жлезата.
 
Микронодуларната хиперплазия, АКТХ-независима, влиза в състава на т.нар комплекс на Карней – наследствено заболяване, включващо наличието на миксоми (кожни, на гърдата, на сърцето), кожни пигментации, тумори, изхождащи от миелиновата обвивка на невроните – шваноми, както и съпроводжащи ендокринопатии. Нарича се още пигментна хиперплазия поради хистологични особености.

 

 

4. Какви промени настъпват в хормоналната секреция?

При болестта на Кушинг първично е повишената секреция на АКТХ. Макар и епизодична, се губи нормалният циркаден ритъм. Стимулира се свръхпроизводството на кортизол, загубена е обратната негативна връзка с хипофизата. Изчезва и реакцията на АКТХ към стресови ситуации.

 

Освен хиперкортизолизъм се установява и умерено повишение на андрогенните хормони, продуцирани от надбъбрека – ДХЕА (дихидроксиепиандростерон), ДХЕА-С и андростендион. Периферната им конверсия до тестостерон и дехидротестостерон е причина за вирилизация при жените. При мъжете се наблюдава понижение на тестостерона, продуциран от гонадите във връзка с потискането на гонадотропните хормони (LH) от хипофизата. Те не могат да бъдат компенсирани от надбъбречната свръхпродукция. Настъпва хипогонадизъм. При жените също поради супресията на гонадортропните хормони (основно LH) настъпва аменорея.

 

При ектопичен синдром на Кушинг отново е налице свръхсекреция на АКТХ, следвана от тази на кортизол, и то в многократно по-високи стойности. И тук липсва негативна обратна връзка, липсва и възможността за потискане с екзогенно прилаган кортикостероид. Увеличени са и нивата на андрогенните хормони, както и тези на стероидни хормони с изразено минералкортикоидно действие. При тази форма на синдрома на Кушинг обикновено липсват типичните клинични констелации поради бързата прогресия и малигнения характер на заболяването с анорексия, кахексия.

 

При тумори на надбъбрека първично е повишаването на кортизола, водещо до потискане на АКТХ секрецията и съответно атрофия на останалия паренхим на надбъбречната жлеза. При аденомите обичайно се наблюдава излишък само на глюкокортикоидни хормони. При карциномите в повечето случаи се секретират и други хормони на надбъбрека – андрогени и стероиди с минералкортикоидно действие. При карциномите обикновено има и изразени признаци на вирилизация.

 

Наблюдаваната хипертония при синдрома на Кушинг се дължи предимно на минералкортикоидното действие на самия кортизол. По-малък е приносът на други стероидни хормони с такъв ефект.