3. Какава е клиничната картина?

Обикновено инкубационният период е от няколко дни до две седмици, но изключения за по-кратък или по-дълъг интервал от време са възможни. Първите белези на заболяването включват парене, бодежи в мястото на раната.
 
Скоро след това се появява и повишаване на мускулния тонус, най-напред в дъвкателната мускулатура с трудно дъвчене и отваряне на устата. При ангажиране на мимическите мускули се наблюдава типичния за забоялването risus sardonicus (сардоничен смях) – с дръпнати в страни устни, набръчкано чело и свити очи, сякаш половината лице се смее, а другата плаче. Впоследствие биват обхванати шийните мускули, тези на гръдния кош и корема, гръбначната мускулатура. Крайниците обикновено не се засягат. Стената на корема става опъната и болезнена. Тоничното свиване на гръбначните мсукули може да доведе до извиване на тялото назад - т.н. опистотонус.
 
При заболяването се установяват фебрилитет и изпотяване. При средно до тежка клинична картина се наблюдават и гърчове, провокирни от минимални дразнения – обикновено тонични, но не са изключени и клонично-тонични. Болните са в пълно съзнание. При засягане на ларингеалната мускулатура може да се стигне до задушаване.
 
Особена форма на тетануса е локалната.Тя се характеризира само с мускулни потрепвания в крайника, който е бил наранен.
 
Неонатален тетанус (тетанус при новородените) се развива изключително бързо с инкубационен период от няколко часа до 2-3 дни с изразена ригидност на мускулатурата, опистотонус, тетанично съкращаване на периоралната мускулатура.