2. Какво представлява първичната надбъбречната недоастатъчност?

Надбъбречната недостатъчност е състояние на недостиг на стероидни хормони във връзка с разрушаване на надбъбречните жлези – първичен хипокортизицъм (болест на Адисон) или намалена им стимулация от страна на хипофизата и хипоталамуса – вторичен хипокортицизъм.
 
При първичния хипокортицизъм обикновено настъпва дисфункция в трите зони на надбъбречната кора с дефицит в минералкортикоидната, глюкокортикоидната и андрогенната секреция. Клинична изява настъпва при загубата на чак 90% от жлезата, с постепенен характер. Първоначално се влошава отговорът на кортизола към стрес, едва по-късно възниква пълна клинична картина. Такава обаче може да бъде провокирана в условията на повишени изисквания към организма – травма, инфекциозно заболяване, операция и др.При остра надбъбречна корова недостатъчност, каквато има при кръвоизливи в жлезата картината се развива драматично бързо.
 
Причини: Автоимунна (идиопатична) надбъбречна недостатъчност възлиза на около 80% от случаите, с по-висока честота сред женския пол. На второ място сред етиологията заема туберкулозната инфекция – около 20%, като в миналото поради по-високата заболеваемост се е наблюдавала значително в по-висок процент. Днес той е изместен от автоимунната генеза на заболяването. Други значително по-редки причини (под 1%) са инфекциозни заболявания – гъбични, бруцелоза, сифилис в късен стадий, инфекции при СПИН, инфилтративни заболявания като амилоидоза, саркоидоза, хемохроматоза, метастази, генетични заболявания; лечение с цитостатици или инхибитори на стероидогенезата и др.