1. Какъв е ефектът на етиловия алкохол върху организма?

Чистият етилов алкохол (C2H5OH) е безцветна течност с характерна миризма и вкус. Ключови ензими в разграждането му в организма са алкохолдеходрогеназата, чрез която се обазува ацеталдехид и алдехиддехидрогеназата, метаболизираща го до оцетна киселина. Генетичния полиморфизъм в ензимите, приетото количество и честотата на приема имат отношение към метаболизирането на етанола. При хронична употреба и подлежащи чернодробни заболявания – процесът се ускорява.
 
Разстройства в метаболизма на клектите и промяната в невротрансмитерната медиация са причина за клиничната изява на алкохолната интоксикация.
 
Отравяне с етилов алкохол най-често настъпва при прием през устата. По-рядко са описвани случаи и при кърмачета, при които той е прилаган върху кожата с лечебна цел, както и случаи на отравяне при инхалиране на изпарения. При малки деца интоксикация настъпва и във връзка с нерационалното прилагане на медикаменти под формата на сиропи с алкохолно съдържание или използването на домашно приготвени лекове, при инцидентен прием на алкохол.
 

2. Каква е клиничната картина?

 

Тя корелира със съдържанието на алкохол в кръвта, но при един и същи промили различни лица могат да имат различна изява на интоксикация.
 
При съдържание на алкохол в кръва под 0,5 се говори още за субклинична интоксикация, с видимо нормално поведение.
 
Първоначалните промени се свързват с еуфория, приказливост, самоувереност, отпадане на задръжки, влошаване на вниманието, разсъдъка и самоконтрола. Начални прояви на засягане на сензомоторния контрол. Обикновено такива се наблюдават при съдържание на алкохол в кръвта около 0,3-1,2.
 
При задълбочаване на състоянието се наблюдава психомоторна възбуда, емоционална нестабилност, загуба на критическо мислене, влошаване на паметта, на зрението, сензомоторна дискоординация и нарушено равновесие, сънливост. При това средно се измерва между 0,9 до 2,5.
 
При още по-висок промил вече настъпва объркване, дезориентация, прогресивно влошаване на загуба на зрителните възприятия, повишаване прага на болката, залитане, неясна реч, апатия, летаргия. Установяват се между 1,8 и 3,0.
 
При 2,5 до 4 на хиляда в отделни случаи настъпва ступор. Влошава се съзнанието, с трудна комуникация, липса на отговор при стимули. Рефлексите са запазени. Стабилни са дишането и хемодинамиката. При повръщане има опасност от аспирация на стомашно съдържимо.
 
Кома може да настъпи както при алкохолно съдържание в кръвта около 2-3, така и при много по-високи – над 4,5 на хиляда. Дълбоката кома се представя с липсващи рефлекси, нарушения в дишането и артериална хипотония. Смърт може да настъпи във връзка с остра дихателна недосатъчност, сърдечно-съдов колапс, хипогликемия.
 
Острата интоксикация с алкохол води до нарушения в сензомоторния контрол и поведенчески промение, които могат да станат повод за по-леки или тежки наранявания, черепно-мозъчна, гръдна, коремна травма. Високото алкохолно съдържание води до промени в алкално-киселинното състояние, с опасност от лактацидоза. Потиксането на глюконеогенезата води до хипогликемия, особено при намалени резерви от глюкагон при малки деца и чернодробни заболявания. Нарушава се терморегулацията с опасност от хипотермия.
 
Други сериозни усложнения от злоупотребата с алкохол са остър панкреатит, хепатит, аритмия, предсърдно мъждене, споменатите нарушения в хемодинамиката и потискане на дишането.

 

 

3. Как се поставя диагнозата?

Ключово е измерването на алкохолното съдържание в кръвта. Последното зависи и от времето, преминало след приема, поради метаболизирането на етанола. Ефектът на дадено количество алкохол при различните хора варира в зависимост от приема на храна, други напитки, медикаменти, здравословно и физическо състояние, възраст, пол, индивидуални особености. Количества, които само превъзбуждат едни могат да са фатални за други.
 
Освен алкохолното съдържание се измерват и нивото на кръвната захар, оценява се киселинно-алкалното състояние и електролитите. При съмнение за употреба на медикаменти и наркотични вещества се изследва и ниво им в кръвта и урината. При нужда се провежда и токсикологичен анализ за присъствието на други алкохоли и техни метаболити.

4. Какво е лечението на острото алкохолно отравяне?

Лечението при интоксикация с алкохол следва общите принципи на поведение при остри отравяния.
 
При необходимост се започва с осигуряване на проходими дихателни пътища и кардиопулмонална реанимация. Висок риск от аспирация има при повръщане и във връзка с потиснати рефлекси, включително кашличен. Реанимацията влиза в съображение и във връзка с опасността от потискане на дишането и нестабилност на хемодинамиката. Спешно специфично антидотно лечение тук няма.
 
Провежда се стомашна промивка с медицински въглен. Прилага се неутрална форсирана диуреза. Включва се инфузия с глюкозен разтвор – 20%, с неврнопротективни средства - пирамем, витамини от група В. Неспецифичен антидот при потискащи нервната систмеа отравяние е центофеноксина.
 
В случаи на много високо алкохолно съдържание в кръвта или съпровождащи чернодробни и бъбречни заболявания се прилага до други, инвазивни методи за детоксикация като хемодиализа, перитонеална диализа, обменно кръвопреливане.
 
При нужда се използват симптоматични средства – антиконвулсанти, аналгетици и др.