1. Какво представлява митралната клапна стеноза?

Митралната клапна стеноза представлява стеснение на напречното сечение на митралния клапен отвор (под 3 см2), което нарушава изтласкването на кръвта от лявото предсърдие към лявата камера и повишава разликата в налягането между двете сърдечни кухини. Нормалната площ е между 4 и 6 см2, а трансмитралното налягане е около 1 mmHg.

2. Какви са причините за митралната стеноза?

Най-честата причина за митралната стеноза е ревматизмът, за който не рядко лицето дори не знае. Възниква средно още на втората година след началото на ревматизма като клинично се проявява и след 15-20 години. В над 40% от случаите има и придружаваща митрална недостатъчност. Ревматизмът е сиситемно възпалително заболяване на съединителната тъкан със засягане на ставите, сърцето, кожата и централната нервноа система. Резултат е от инфекция с бета-хемолитичен стрептокок.
 
Митралната стеноза може да бъде вродена, резултат от прекаран бактериален ендокардит, съпътстваща системни автоимунни заболявания като ревматоиден артрит или лупус еритематодес, при злокачествени заболявания – карциноид и др.
 
При размер на площта на клапния отвор между 1 и 2см2 се наблюдава умерена клапна стеноза, а при сечение под 1 см2 – тежкостепенна. Това води до повишаване налягането в лявото предсърдие като средство за компенсация на редуцираната площ, през която следва да се изтласква кръвта.
 
Хронично повишено напрежение води до предсърдна хипертрофия, след това и дилатация. Едновременно с това се обременяват и  белодробните съдове, доставящи кръвта към лявото предсърдие и се развива белодробна хипертония. Настъпва левостранна сърдечна недостатъчност със застой в белодробното кръвообръщение. Ретроградно се обременява и дясната половина на сърцето с хипертрофия на дясната камера, недостатъчност на пулмоналната клапа и трикуспидалната. Появява се и десностранна сърдечна недостатъчност.

3. Каква е клиничната картина?

Клиничната картина не корелира с тежестта на клапната стеноза, постепенно се редуцира физическият капацитет. Първоначалните симптоми са тези на оформената сърдечна недостатъчност – задух, суха кашлица и умора при физичекси усилия, пристъпен нощен задух. При предсърдно мъждене клиничната картина се изостря. Кръвохрак може да има при разкъсване на малки белодробни съдове.
 
При десностранна сърдечна недостатъчност се появяват и по-изразена умора, студени крайници, отоци по краката, подуване и тежест в корема.
 
Опитният специалист се насочва към диагнозата от редица особености от обективния статус – още от огледа на пациента, палпацията на грудния кош, перкусията при по-изразена митрална стеноза. Една от най-ценните е аускултаторната находка. Характерен е диастоличния шум, корелиращ с пълненето на лявата камера през стеснената клапа. Като продължителността му говори за тежестта на стенозата. Непосредствено преди систолата се долавя шум, резултат от съкращаването на миокарда на предсърдието, липсващ при предсърдно мъждене. Долавя се силен първи тон (образуван от затварянето на митралната и трикуспидалната клапа) и допълнително друг тон, корелиращ с отварянето на променената митрална клапа. С развитието на белодробна хипертония към аускултаторната находка се добавят и допълнителни белези.

4. Как се поставя диагнозата?

Митрална клапна стеноза се подозира при описаните клинични белези и находката от обективното изследване. 
 
В помощ на диагностиката идват някои инструментални изследвания. При всеки кардиологично болен се провежда ЕКГ и рентгенография на гръден кош. В ЕКГ обикновено са налице белези за обременяване на лявото предсърдие, последвано във времето и от дясната камера. При рентгенография на гръден кош се визуализира промяна в конфигурацията на сърцето и съдовия ствол, данни за белодробен застой.
 
Ехокардиографията е основният подход в диагностиката на клапните пороци. Чрез нея се оценява хиперторфията на миокарда, дилатацията на сърдечните кухини, промените в кинетиката на стената, наличието на тромботични маса (трансезофагеална екохардиография), характера на движение на платната на клапите, наличието на патологични промени в тях. Доплерехографията позволява измерването на градиента между предсърдието и камерата, както и налягането в белодробната артерия.
 
Коронарография е показани при съмнение за исхемична болест на сърцето.

5. Какво е лечението?

На първо място предвид високата честота на ревматизма като етиология на митралната стеноза стои лечението на инфекцията с бета-хемолитичен стрептокок, следвана от профилактика с бензилпеницилин при оформен ревматизъм до 30 годишна възраст, както и антибиотична профилактика преди инвазивни интервенции.
 
При клинично изявена митрална клапна стеноза с белодробен застой се прилагат диуретици и ограничаване на солта. Сърдечните гликозиди (дигоксин, ланитоп) намират приложение при предсърдно мъждене за контрол над честотата и сърдечната недостатъчност.
 
При пристъпно предсърдно мъждене ритъмът се възстановява медикаментозно или с електрокардиоверзио като в зависимост от давността (до или над 24 часа) и при изключване на тромботични маси в предсърдието се преценява включването на антикоагулантно лечение няколко седмици преди регуларизацията.
 
Оперативно лечение е показано при прогресираща сърдечна недостатъчност. Перкутанната балонната валвулопластика под ехографски контрол е удачна при млади лица, при възрастни с противопоказания за по-сериозни интервенции. Подходящи са пациенти без калциноза на митралната клапа, съпътстваща недостатъчност на клапата, тромби, както и тежка сърдечна недостатъчност.
 
Комисуротомията е инвазивна процедура, при която срастналите клапни платна се разделят с помощта на дилататор. Извършва се под ехографски контрол или при отворена операция.
 
Клапното протезиране е наложително при тежка стеноза, калциноза на платната, рецидивиране на стенозата след гореописаните процедури.