5. Какво е лечението?

На първо място предвид високата честота на ревматизма като етиология на митралната стеноза стои лечението на инфекцията с бета-хемолитичен стрептокок, следвана от профилактика с бензилпеницилин при оформен ревматизъм до 30 годишна възраст, както и антибиотична профилактика преди инвазивни интервенции.
 
При клинично изявена митрална клапна стеноза с белодробен застой се прилагат диуретици и ограничаване на солта. Сърдечните гликозиди (дигоксин, ланитоп) намират приложение при предсърдно мъждене за контрол над честотата и сърдечната недостатъчност.
 
При пристъпно предсърдно мъждене ритъмът се възстановява медикаментозно или с електрокардиоверзио като в зависимост от давността (до или над 24 часа) и при изключване на тромботични маси в предсърдието се преценява включването на антикоагулантно лечение няколко седмици преди регуларизацията.
 
Оперативно лечение е показано при прогресираща сърдечна недостатъчност. Перкутанната балонната валвулопластика под ехографски контрол е удачна при млади лица, при възрастни с противопоказания за по-сериозни интервенции. Подходящи са пациенти без калциноза на митралната клапа, съпътстваща недостатъчност на клапата, тромби, както и тежка сърдечна недостатъчност.
 
Комисуротомията е инвазивна процедура, при която срастналите клапни платна се разделят с помощта на дилататор. Извършва се под ехографски контрол или при отворена операция.
 
Клапното протезиране е наложително при тежка стеноза, калциноза на платната, рецидивиране на стенозата след гореописаните процедури.