1. Какви са принципите за лечение на белезите?

Лечението се провежда задължително с лекар дерматолог, като в някои случаи се налага хирургична намеса:

При хипертрофични белези и келоиди се използват:

  • кремове, унгвенти и гелове (основно са на кортикостероидна и антихистаминова основа)
  • кремове съдържащи аминозин – Мадеказол, Контракт-тубекс
  • криотерапия (течен азот под налягане) - подходяща при малки по размер келоиди
  • инжектиране в ръба на келоида на 10 мг хидрокортизон разреден в 1 мл физиологичен разтвор

При белези след акне се прилагат ексфолианти под лекарски контрол – 20% салицилов спирт и живак. След постигане на ексфолиация е уместно провеждане на курс пластични масажи (по Жаке и Поспелов) в комбинация с Д` Арсонвализация от порядъка на 20 – 30 сеанса; при по- леки белези след акне се препоръчва йонофореза с калиев йодид. При атрофични белези се прилага дермоабразио, но след преценка на хирург- дерматолог.

 

Хирургичното лечение включва:

  • ексцизия
  • кожна автотрансплантация
  • отстраняване чрез лазер

 

Трябва да се има предвид, че в някои случаи келоидите рецидивират след хирургично отстраняване. За да се избегне рецидив веднага след хирургичното лечение се назначават силиконови препарати (Дерматикс гел) или облъчване (лъчетерапя).

2. Какви видове белези има?

Най-общо белезите (цикатрикси, ръбци) са атрофични и хипертрофични.

 

Атрофичните ръбци са обикновено под или на нивото на кожата (например след акне, изгаряне и измръзване белезите са най – често атрофични).

 

Хипертрофичните ръбци са надигнати над нивото на кожата с червен цвят, разположени над мястото на самото нараняване.

 

По-особени форми на ръбци са келоидите и белезите, съчетани с контрактури. Келоидите са туморовидно разрастване на съединителната цикатрициална тъкан над нивото на кожата. Те са с форма на хипертрофичен ръбец, който се простира и извън мястото на самото нараняване. Белезите , съчетани с контрактури се наблюдават най-често след изгаряния. Този тип белези могат да обхванат значителна дълбочина и да засегнат подлежащи мускули и нерви. Тези белези ограничават подвижността на телесната област, в която се разполагат – например невъзможност за завъртане на шията, невъзможност за пълно разгъване на ръка или крак.

3. Какво представляват белезите?

Белезите (цикатрикс, ръбец) представляват новообразувана съединителна тъкан, която замества нормалната кожна структура след заболяване на кожата или дълбока рана.

 

Формата и големината на ръбеца (белега) зависят от вида на увредата. Цветът на ръбеца зависи от давността му – розов или червен в началото и след години – почти бял. Кожата върху ръбеца е видоизменена – изтънена, гладка и блестяща.

 

Съединителната тъкан на ръбеца не съдържа мастни, потни жлези или космени фоликули, но за сметка на това е богата на кръвоносни съдове и нерви, поради което някои белези са особено болезнени или обратно – с по-малка чуствителност.

 

Повече за анатомичното устройство на кожата може да намерите ТУК.

4. Как се получават белезите (цикатрикси)?

Белезите (цикатрикс, ръбец) се получават след прекарани кожни заболявания (най-често акне) или след нарушаване целостта на кожата при изгаряния, наранявания, хирургия или други увреждания на кожата, когато е засегната и дермата.Ако кожната рана е повърхностна (напр. леко одраскване) и засяга само епидермиса (повърхностния слой на кожата), тя зараства първично без образуване на белег.

 

При увреда едновременно на епидермиса и дермата (дълбоко разположения слой на кожата) раните заздравяват вторично с образуване на белег.