4. Как се поставя диагнозата?

За диагностициране на заболяването ключово е значението на клиничната картина и характера на диарийните изхождания. Разбира се, от значение е епидемиологичната анамнеза за контакт с болен или преболедувал. Понякога такава липсва. До етиологично изясняване рядко се прибягва, но когато такова се търси, това може да бъде осъществено чрез изолиране на вирусни частиици от фекалиите или серологично – търсене на антитела в кръвта, до по-сложни методики като PCR се прибягва по-скоро за научни цели.
 
Вирусният гастроентерит трябва да се отдиференцира от бактериални инфекции като салмонелоза, дизентерия и други шигелози, стафилококови интоксикации, токсоинфекции с ред други бактерии. Интоксикации са възможни и с органични и неорганични химични вещества. Гадене и повръщане могат да бъдат провокирани и поради ендогенни причини от съпътстващи заболявания.