4. Как се диагностицира белодробният тромбоемболизъм?

Кръвно-газовият анализ сочи хипоксемия, хипокапния, респираторна алкалоза. При масивна тромбемболия се наблюдава метаболитна ацидоза.
 
Електрокардиографски най-често се наблюдава тахикардия с неспецифични промени в ST сегмента. Класическите промени са S-зъбец в I, aVL, V5 и V6 отвеждане, Q-зъбец в III отвеждане, негативна Т –вълна в III, V1, 2,3 отвеждания, дясна ос на сърцето, десен бредрен блок. Те обаче се регистрират в едва 20% от случаите.
 
Рентгенография - при масивна тромбемболия в хилусите се наблюдават уголемени, ‘ампутирани' (рязко прекъснати) хилусни сенки и просветлен паренхим с липсващи съдови сенки – липсва характерният рисунък – признак на Westmark. Във връзка с хемодинамичните промени настъпват изменения в конфигурацията на сърдечната сянка и по-точно на дясната камера и предсърдие, белодробната артерия и горната празна вена. Наблюдава се висок стоеж на диафрагмата, ателектази, плеврален излив.
 
При белодробен инфаркт се визулизира като инфилтрат (засенчване) с различна форма, рядко класически описваната триъгълна сянка.
 
D-димерите са продукти на разграждането на фибрина. Изследването им има стойност при липсата на категорични анамнестични данни или клинични белези, сочещи белодробен тромбемболизъм. Измерването на ниска стойност при липсата на рискови фактори и неубедителна обективна находка прави диагнозата малко вероятна. Най-високо информативна е негативната им стойност при млади лица без съпровождащи заболявания, нито анамнеза за венозна тромбоза, с кратка давност на оплакванията им. Диагностичният характер на D-димерите е опорочен при хора над 80г., при бременни, наличие на злокачествено заболяване, поради неспецифично покачване. При наличието на клинични данни и съпровождащи заболявания, рискови за белодробен тромбемболизъм, информативността на D-димерите е ниска.
 
Сцинтиграфия на белия дроб - при перфузионна сцинтиграфия се инжектира изотопно вещество венозно. Липсата на перфузия (кръвоток) се регистрира при дефекти в изображението. Вентилационна сцинтиграфия се провежда с инхалирането на изотоп. Нормалната находка, съчетана с дефект в перфузионната сцинтиграфия, е типична за белодробен тромбемболизъм.
 
Белодробна ангиография е най-високо информативното изследване. След сърдечна катетеризация се въвежда контраст в белодробните съдове. При емболия се установява резки дефекти в изпълването на съдовете.  
 
С компютърна томография могат да се установят също дефекти в изпълването на съдовете с контраст, промени в белодробния паренхим.
 
Доплер ехография на съдове на крайниците и таза е от значение за диагностицирането на дълбока венозна тромбоза.