4. Как се поставя диагнозата?

Аортна клапна стеноза се подозира при описаните клинични белези и находката от обективното изследване.В помощ на диагностиката идват някои инструментални изследвания. При всеки кардиологично болен се провежда ЕКГ и рентгенография на гръден кош.
 
В ЕКГ обикновено са налице белези за хипертрофия на лявата камера, а евентуално и данни за засягане на лявото предсърдие. Възможно е установяването на ритумни и проводни нарушение. На рентгенографията се наблюдава дискретна промяна в конфигурацията на сърдечната сянка, по-подчертана обаче при дилатация на лявата камера, а обикновено тогава е налице засягане и на лявото предсърдие. Откриват се изменения и в сянката на аортата. Търсят се данни и за белодробен застой. Наблюдават се калцификати по засегнатите клапни петна
.
Най-висока диагностична стойност има ехокардиографията. Тя дава информация за морфологичните особености на клапния апарат, подвижността, напречното сечение на клапния отвор, но и кинетиката на миокарда, дебелината на стените на камера, предсърдие. С доплер се определя и величината на стенозата, скоростта на изтласкване на кръвта от камерата.
 
Коронарографията е уместна за оценка състоянието на коронарните съдове и диференциална диагноза за стенокардна болка.