3. Кой страда от синдром на болния синусов възел?

Дисфункция на синусовия възел обикновено се наблюдава след 70 годишна възраст във връзка с дегенеративните промени. Те обикновено ангажират и останалата част от възбудно проводната система, което не позволява своевременна реакция и поемането на пейсирането от друга част, провокирайки и съответната клинична картина при липса на адекватно кръвоснабдяване.
 
Исхемичната болест на сърцето също има вероятен принос в настъпването на тези дегенеративни промени. Напоследък се говори за промени на ниво електролитни канали, нарушаващи възбудимостта на клетките на синусовия възел, особено в случаите на тахи-бради формата. Заболявания, които смущават функцията на възела са такива като амилоидозата, хемохроматозата, системни заболявания на съединителната тъкан и др.
 
До брадикардия водят тежък хипотиреоидизъм, хипотермия, напреднало чернодробно заболяване, нарушения в алкално-киселинното равновесие и др. Освен това употребата на някои медикаменти, основно за сърдечно-съдови заболявания, които не провокират нарушения в синусовия възел, могат да демаскират налични такива – бета-блокери, блокери на калциевите канали, антиаритмични средства като амиодарон и др.