1. Какво представлява крастата?

Крастата е кожно заболяване, причинено от кърлежа Sarcoptes scabiei, характеризиращо се с изключително силен сърбеж по тялото. Именно с този признак е описвана още преди няколко века, а през 17-ти век е изолиран и причинителят. Честотата му е по-висока при групи хора с нисък социален статус и условия на лоша хигиена.

 
Макар и съвременната медицина да разполага с отлични възможности за лечение на инфекцията, то скабиесът остава проблем и до днес поради изключително разнообразната и неспецифична клинична картина, трудната понякога диагностика и недостатъчното съдействие при лечението от страна на засегнатите лица.

 

2. Как става заразяването?

Заразяването се осъществява при достатъчно продължително кожно триене. Трябва да се знае, че кърлежът издържа в условията на външна среда до 3 дни, поради което макар и рядко дреха или спално бельо могат да послужат като „преносител”. Неслучайно крастата се отнася към групата на полово-преносимите заболявания. Именно кожното триене при полов контакт дава благоприятни условия за инфектиране с кърлежа и е един от най-често наблюдаваните механизми днес. Разчесването е причина за разнасянето на кърлежа и в други кожни участъци при загнездването му под нокътя.
 
Кърлежът живее в най-повърхностния слой на кожата – епидермиса, където с помощта на протеолитични ензими разгражда вроговелите клетки и се изхранва с тях. Придвижвайки се оставя ходове зад себе си. Обикновено в рамките на няколко седмици започва клинично да се изявява реакцията на имунната система към самите кърлежи, яйцата им и секретите, които отделят. Ако инфекцията настъпва за втори или пореден път – реакцията се наблюдава много по-бързо - до часове. Именно на този имунен отговор се дължи характерният за заболяването сърбеж.

3. Кой страда по-често?

По-висока е честотата на заразяване сред имунокомпрометирани пациенти  или при лица с моторен или сензитивен дефицит. При тях сърбежът или е по-слабо изразен поради невъзможността за имунен отговор, или неврологичният дефект не позволява чесане и прекъсване ходовете на кърлежите, а още повече и диагностицирането и лечението се отлагат във времето.
 
При тези обстоятелства се създава условия за инфектиране с огромно количество кърлежи, както и с образуването на сериозно кожни лезии с крусти и десквамация, позволяваща на кърлежът да живее оше по-дълго и извън кожата на заболелия – върху спално бельо, дрехи и др.

4. Какви са симптомите на крастата?

Важен диагностичен белег е типичното разпределение на зоните на сърбеж и засилването му при затопляне на тялото – особено нощем. Понякога лезиите са трудно забележими и внимателно трябва да се търсят. При възрастни най-често се локализират по гениталии, сгъвните повърхности на китките, лактите, подмишниците, в междупръстията, в областта на седалището, около пъпа. При деца са съсредоточени по откритите части – лице, шия, длани, стъпала. Представят се като зачервени (еритемни) папули със или без везикули вследствие алергичната реакция, както и типични тънки, проминиращи над кожата образувания, следващи ходовете на кърлежа в епидермиса. По гениталиите понякога се оформят възелчета (нодули) между 2 и 20 мм.
 
По-рядко се наблюдава задебеляване на кожата, с образуване на крусти и десквамация със засягане на широки кожни участъци, включително ангажиране на ноктите. Тази тежка форма, наричана оше норвежка, обикновено се наблюдава при горепосочените рискови групи.
 
Освен характерните за скабиеса промени се наблюдават и следи от разчесвания поради сърбежа, а ниската хигиена води и до инфектиране с бактерии.

5. Как се поставя диагнозата?

За диагностициране на скабиеса трябва да се изолира самият кърлеж или яйца, ларви. Това може да се извърши чрез остъргване на кожата с кюрета в минерално масло и наблюдаване на материала под микроскоп.
 
Друг вариант за идентифициране местоположението на кърлеж за изолирането му е изпълване на каналите с мастило по специална методика. По-нов метод е третирането на кожата с тетрациклинов разтвор и наблюдаване на флуоресциращ в зелено образ. При значително задебеляване и наличие на големи крусти, те могат да се третират с 10% калиева основа преди микроскопиране.

6. Как се лекува крастата?

Лечението на крастата е в рамките на няколко дни (обикновено три). Като класически скабициден агент се използва бензилов бензоат в рициново масло, като се налага по цялото тяло без къпане в продължение на посочения период. След него използваните дрехи и бельо се изпират в гореща вода. Контактните лица също е необходимо да се лекуват независимо от липсата на симптоми. Сяра, преципитирана в свинска мас е също метод на избор.
 
Перметринът е друго често прилагано средство (крем, 5%) двукратно през едноседмичен интервал. Кротамитон (крем, 10%) се прилага ежедневно в рамките на 5 дни. И двата препарата са подходящи за деца.
 
При сериозни кожни промени с обилни крусти преди нанасянето на скабициден препарат се използва още и кератолитичен агент (салицилова киселина 10% във вазелин).
 
По рядко се предписва орален агент, обикновено при тежката крустозна форма при имунокомпрометирани. Ivermectin се приема еднократно. Не е подходящ за деца под 5 г.в. и бременни.
 
За повлияване на сърбежа се прилагат антихистаминови средства. При насложена бактериална инфекция се започва антибиотично лечение.
 
За лечението на крастата са необходими допълнителни мерки за гарантиране ерадикацията на инфекцията и предотвратяване настъпването на нова такава. Денят след започналото лечени се изпират всички дрехи, бельо, хавлии, използвани през последната една седмица, както и една седмица след това – повторно. Килими, тапицерии се обработват с прахосмукачка, а торбите веднага се изхвърлят. Предмети, които не могат да бъдат третирани се изолират по време на лечението.