4. Какви изследвания са нужни?

Физикалният преглед дава възможност за оценка на възможната етиология на констипацията. Още огледът дава представа за теглото на пациента – което може да е силно редуцирано при един неопластичен процес особени при лица над 50 години или с фамилна обремененост, но и при пациент с хранително разстройство, предимно при момичета на млада възраст; данни за придружаваща анемия – говорещо в полза на тумор или в полза на прием на желязо-съдържащ медикамент.
 
Прегледът на корема установява раздуване – метеоризъм, за палпиращи се фекаломи – твърди фекалии, задържащи се по хода на дебелото черво, за опипването на туморна формация. Прегледът на аноректалната област носи информация за състоянието на сфинктера, наличието на фисури, палпирането на формации, установяването на пролапс на пикочния мехур или влагалището към ректума, смущаващи чревната проходимост, на пролапс на самия ректум, особено вътрешен, констатирането на хемороидални възли. Последното може да е резултат и от хрочничния запек, както и аналните фисури, макар че болките, наблюдавани при дефекация могат да са причина за отлагане на изхождането, провокирайки втвърдяване на фекалната маса.  Туширането не само позволява оценка на аналния сфинктер и ректума и формации в него, но и дава представа за цвета, наличието на кръв във фекалиите и характера и. При кървене от долния чревен тракт, задължително е изключването на друга причина преди свързването му с придружаващи хемороиди или анална фисура. Търсенето на окултно кървене със специални тестове се практикува, но е необходима подготовка ( специална диета за няколко дни ) и честотата на фалшиво отрицателните резултати не е достатъчно ниска.Пълният физикален преглед и особено снемането на подробен неврологичен статус позволява откриването на белези за придружаващи заболявания ако се предполага наличието на такива.
 
Лабораторните изследвания включват пълна кръвна картина, която ни насочва към евентуално придружаваща анемия, левкоцити и СУЕ за изключване на възпалителеб процес, корелиращ разбира се с клиничната картина, биохимия – електролити, креатинин, чернодробни показатели за отхвърляне или диагностициране на придружаващо заболяване, споменатите вече тестове за окултно кървене.
 
Образните изследвания зависят отново от клиничната картина. При данни за остър възпалителен процес се започва с рентгенография на корема за изключване на хидроареични нива. От обзорна рентгенограма могат да се констатират още и раздути чревни бримки, наличието на фекаломи.
 
Контрастно изследване на дебелото черво дава представа за дефекти в изпълването поради стенози, формации; за дивертикули; за интермитентни огъвания на червото, смущаващи проходимостта. Рентгенография с бариева клизма е уместна при липсата на остър възпалителен процес за оценка на стеснения по тракта. Други рентгеноконтрастни вещества са подходящи при остро възпаление.
 
При търсенето на дефект в мотилитета на червата е уместно рентгеноконтрастно изследване с контраст, приет през устата.
Компютърната томография намира място при изследването на обем заемащи формации – тумори, кисти, абсцеси, хематоми и т.н.
Долната ендоскопия дава възможност за оглед на дебелочревната лигавица и биопсия от съмнителни участъци. Тя бива ригидна и флексибилна. Последната е по-щадяща за пациента и дава възможност за оглед на по-проксимални участъци. Колоноскопията е противопоказана при остър възпалителн процес или перфорация на дивертикул.