1. Какво представлява остеохондрозата?

 

Към остеохондрозата се отнасят група дегенеративни заболявания, засягащи ставния хрущял и нормалното костно формиране, наблюдавани с различна локализация предимно при деца и младежи в хода на интензивен растеж.
 
Относно причината за възникването на тези заболявания има все още неизяснени въпроси. Обсъжда се ролята на токсични, инфекциозни, метаболитни фактори, както и тази на остра или хронична травматизация, системни физически натоварвания, но и не се пренебрегва индивидуалността при всеки един случай. Не рядко се приема първичен характер на заболяването, без да се установява явна причина за възникването му. Единно е мнението обаче по отношение на патогенезата – важно място тук има смущението в кръвотока, изхранващ костта, а оттам и увреждането на хрущялна и костна тъкан.  Липсата на кръвоснабдяване води до некроза на костта, разположена непосредствено до зоната на осификация на хрущяла. Вследствие на това настъпват патологични фрагментации.
 
В процеса на оздравяване костните фрагменти се резорбират, възстановява се кръвотока, но формирането на съединителна тъкан и патологично вкостяване може да стане причина за трайна деформация.Клиниката варира от асимптомна до сериозна инвалидизация. Оплакванията се изразяват в болка и намален обем на движение на крайника или гръбначния стълб, изразени в една или друга степен.

 

 

2. Кои са най-честитие локализации?

Остеохондроза е описана с различни локализации. Разделят се основно на ставни, извънставни и такива на гръбначния стълб. Пример за първата група са болестта на Legg-Calvé-Perthes, засягаща главата на бедрената кост; болест на Fritz Konig в колянната става.
 
При болестите на Köhler и Freiberg – различни кости в областта на ходилото. В горния крайник такива са описани от различни автори в различнитте съставящи го кости и стави. Сред тях са болестта на Panner, Haas и други  в раменната става, болест на Hegemann и Brailsford с ангажиране на раменната и лъчевата кост в лакетната става. Отделно процесът може да се локализира в дисталния край на лакетната и лъчевата кост, както и костите на китката, дланта и фалангите.
 
Типично неставно заболяване е болестта на Osgood-Schlatter – в областта на големия пищял, и др. Болестта на Scheuermann ангажира гръбначния стълб.

3. Какво представлява болестта на Legg-Calvé-Perthes?

Наричана е още ювенилен остеохондрит, coxa plana, асептична некроза на главата на бедрена кост. Заболяването е типично за детската възраст. В основата на патологичния процес лежи прекъсването на кръвоснабдяването на феморалната глава. Това води до загуба на костна тъкан, разположена непосредствено под хрущялната пластина. Стига се до нарушаване целостта на субхондралната кост и влошаване на нормалният растеж и развитие на костта изобщо.
 
Изявата започва като непостоянна и бавно прогресираща болка, като често  тя  не е локализирана в тазобедрената, а в колянната става поради разпространение по нервен ход. Възможни са оплаквания от страна на другия крак или гръбнака във връзка промяната в натоварването, походката, позата. Постепенно настъпва атрофия на мускулатурата в седалищната и бедрената мускулатура от страната на засегнатата става. Двустранно засягане се наблюдава в по-малко от 10% от случаите.
 
Диагнозата се поставя по специфичната рентгенологична находка, допълнителна стойност може да има и сцинтиграфията и ултразвука на тазобедрената става.
 
Лечението на заболяването започва с осигуряване покой, налагане на специални шини, екстензори за раздалечаване на отделните компоненти на ставата. Обездвижването обаче носи определени рискове, тъй като възстановителният процес тук е значителен – 1-2 години. При показания днес се провеждат оперативни намеси, които ускоряват съществено оздравяването, доколкото е възможно. Много важно е да се провежда и правилна физиотерапия, специален набор упражнения, плуване, дори колоездене.

4. Какво представлява болестта на Osgood-Schlatter?

Наблюдава се предимно 8-15 годишна възраст, предимно при момчета. Патологичният процес е локализиран по предната повърхност на големия пищял, където се залавя мощна мускулатура – а именно четириглавия мускул на бедрото. Там се намира осификационно ядро, което при повторяемо пренапрежение бива засегнато . Непремерено натоварване води до фрактура на мястото с откъсване на възпросната грапавина (tuberositas tibie), последвано от патологично формиране на нова костна тъкан, наблюдавана като подутина. Клинично се явява  болка при натиск и движение, облекчавана от покой.  Не рядко тя е пренебрежима и дълго се отлага консултацията със специалист.
 
Диагнозата се поставя въз основа на образна диагностика. Рентгенологичната находка е характерна. Обикновено заболяването е благоприятен ход, дори самоограничаващо се. Прилага се покой на крака, обездвижване рядко се налага. Контрол над болката и местния възпалителен просцес се постига с нестероидни противовъзпалителни средства. Физиотерапията също намира място и тук. При тежки, неподатливи на консервативна терапия случаи се преминава към оперативна намеса.

5. Какво представлява болестта на Scheuermann?

Наричана е още ювенилна кифоза. Тук патологичният процес е съсредоточен в предната част на тялото на прешлените на гръбначния стълб и то най-често гръдните – между пети и единадести. Проявява се отново в млада възраст, около пубертета, предимно при мъжкия пол. Клинично започва с неспецифични оплаквания от лесна уморяемост и общо неразположение, с тъпи болки в гърба, на фона на постепенно прогресираща кифоза. Това се отразява на развитието на целия гръден кош с изпъкване на раменете напред, изпъкване на лопатките. Неврологичен дефицит се регистрира рядко.
 
При това заболяване се касае за нарушение на кръвоснбдяването в осификационно ядро на засегнатите прешлени. Това влошава нормалното вкостяване и променя формата на прешлените, давайки им трапецовидна такава, което е и причината за кифозата. Това междувременно дава отражение и върху междупрешленните дискове и в тях също настъпват дегенеративни изменения. Субстанция от тези дискове може да проникне в костта на прешлена, формирайки телцата на Шморл.,
 
В диагностичен план незаменима стойност имат образни изследвания като рентгенография, КТ, ЯМР. Терапията е ефектива в ранните етапи на заболяването. При леки форми се прибягва щадящ двигателен режим и физиотерапия. При тежки случаи се налага имобилизация с гипсови корсети, шини. Лечението е продължително. При липса на ефект или наличие на подходящи показания се преминава към оперативна намеса.

6. Кaкво представлява болестта на Calve?

Наблюдава се в ранна детска възраст. Болестта на Calve е остеохондороза, засягаща тялото на прешлена. Във връзка със смутеното кръвоснабдяване. Настъпва некроза и смачкване на прешлена, намаляване на размерите му неколкократно. Това води до кифоза. Могат да бъдат засегнати един или повече прешлени.
 
Водещи сред оплакванията са болките в гърба. Образните излседвания, показват данни, различни от тези при болестта на Scheuermann. Лечението е консервативно.

7. Какво представлява болестта на Kienböck?

При това заболяване патологичния процес ангажира луновидната кост – една от тези, изграждащи китката. Относно генезата му – обичайно се свързва с физическо натоварване на ръката. Доказано е, че принос имат и някои особености в дължината на лакътната кост, която също участва в ставата на китката, предразполагайки към пренапрежение на ръката. Оплакванията се изразяват в болка, по-изразена при работа, при сгъване и разгъване на ръката, с постепенно ограничаване на движенията.
 
Най-ценна диагностична стойнос отново намират образните изследвания, а лечението се състои в обездвижване, последвано от физиотерапевтични процедури. При тежки случаи без повлияване от консервативната намеса се разглеждат оперативни възможности.

8. Кaкво представлява болестта на Fritz-König?

Заболяването се наблюдава по-често сред мъже в млада въраст. Тук остеохондрозата засяга долния край на бедрената кост – този, които формира колянната става. Във връзка с некротични процеси тук нерядко се образуват костни фрагменти – т.нар. „ставна мишка”, което е повод понятието дисериращ остеохондрит да се свързва именно с това заболяване.
 
Първоначалните оплаваквания се изразяват предимно в болков синдром, а с отделянето на костен фрагмент се наблюдават и блокиране на движението поради ограничаването му от самата „ставна мишка”.
 
Лечението е консервативно, при фрагментация –оперативно.