1. Кой е причинителят и как се разпространява?

Лайшманиозата е трансмисивно заболяване, което се предизвиква от едноклетъчен паразит от рода Лайшманиа. Преносители на паразита са насекоми от рода Phlebotomus (Lutzmania). Описани са няколко форми на заболяването – кожна, кожно-лигавична, висцерална – със засягане на вътрешните органи. Инфектирането настъпва при ухапване от насекомите, а те самите се заразяват от болни хора и животни – предимно кучета, лисици, чакали, а също и гризачи.
 
По-рядко инфекция може да настъпи с кръвопреливане или при трансплантация, както и трансплацентарно. В преносителя се осъществява част от жизнения цикъл на паразита и той става заразоспособен след около 3 седмици. При ухапване заразните форми попадат от храносмилателния тракт на насекомото в кръвта на човека (или съответно животно), от където се атакуват белите кръвни клекти.

2. Каква е клиничната картина?

Най-тежката форма на болестта е висцералната -  kala azar. Причинява се от  няколко вида на L. donovani ( infantum, donovani или chagasi). Инкубационният период варира от 3 седмици до година и половина. Изявата на заболяването започва с отпадналост, безапетитие, диария, с характерно повишение на температурата до над 40˚С, постоянна или с  няколко пика в денонощието, персистираща дълго време. Белег от ухапването обикновено липсва, с изключение някои форми, разпространени в африканските страни, където може и да е налице кожната рана. В рамките на първия месец обикновено се появява и увеличение на черния дроб и слезката, както и подуване на лимфни възли. Освен това се наблюдава и понижение на нивото на клетките от почти всеки кръвен ред. Това води до анемия, до повишена уязвимост към инфекции и склонност към кръвоизливи. В разагара на болестта могат да бъдат установени и специфични кожни лезии, съдържащи самите лайшмании. Появата на язви е възможна и по лигавиците, включително тези на храносмилателната сиситема. Най-често причина за смъртта са насложени тежки инфекции или кръвоизливи.
Висцералната лайшманиоза може да протече с различна тежест на кличничната изява – от асимптомна и самоограничаваща се до живото-застрашаваща. Предразположени към това заболяване са лицата с потисната имунна система и недохранване.
 
Кожната лайшманиоза се изявява с кожни разязвявания. Също се причинява от различни видове лайшмании, обикновено в ендемични райони – в Южна и Централна Америка, но също и в Средиземноморието и Азия. Описват се две форми – суха и влажна. Инкубационният период е различен – от 2 седмици до 2 години, понякога травма провокира изявата на латентна преди това инфекция. Сухата форма или градски тип се наблюдава предимно по Средиземноморието и в Близкия изток. Започва с появата на червено петно, което бавно нараства до пъпка и се разязвява в рамките на няколко месеца. Много бавно зараства и оставя белези. Влажната форма - селски тип, разпространена е в Африка и Азия, с обикновено по-кратък инкубационен период и по-бърза еволюция, с наслaгване на инфекции, ангажиране на регионални лимфни възли и пътища и зарастване с много груби белези.
 
Кожно-лигавичната форма на лайшманиозата също протича тежко. Обикновено започва като кожни лезии, а обхващането на лигавиците настъпва впоследствие – дори и години по-късно. Най-често бива ангажирана лигавицата на носната кухина и назофаринка. Язвите могат да обусловят сериозни тъканни поражения, наслагват се и вторчни инфекции. Смърт може да настъпи и вследствие запушване на горните дихателни пътища.
 
Наблюдава се и още една форма на заболяването – дифузна кожна лайшманиоза, регистрирана в Южна Америка, наподобяваща картината на проказа.

3. Как се диагностицира заболяването?

От особено значение за поставянето на диагнозата е клинико-лабораторната находка. Но не бива да се подценява значението на епидемиологичните данни. Директно наблюдение на паразита е възможно след лабораторно третиране на материал, взет от периферна кръв, лимфен възел, биопсия на черен дроб или слезка, или костно-мозъчна такава. При кожните и кожно-лигавичните форми се изследва материал от самите лезии. Освен това се използват и методи за култивиране на паразита. Серодиагностиката при висцералната лайшманиоза също намира своето място, а напоследък вече и полимеразната верижна реакция.

4. Какво е лечението на лайшманиозата?

 

Лечението при висцералната форма на заболяването включвнтиа амонови препарати венозно или мускулно, за определен период от време по схеми. Такива са Glucantim, Pentostam. Алтернатива са липозомални препарати с Амфотерицин В, също за парентерално приложение или Пентамидин. Алопуринолът също намира приложение. Това се отнася и за другите форми на лайшманиоза. Възможно е и локално приложение на антимонови средства в лезиите. Тук метод на избор са и хирургическите намеси, криотерапията, лазертерапията. При нужда се провежда и допълнително симптоматично лечение и антибиотично такова при насложени вторични инфекции.

 

5. Каква е прогнозата при лайшманиоза?

Недохранване, вторично инфектиране, всякакъв стрес може да влоши прогнозата. Особено неблагоприятна е тя при супресиран имунитет, както е в случаите на СПИН. Тогава висцералните форми не са рядкост. Последните са с прогресивен характер и при липсата на своевременна медикаментозна намеса смъртността достига 100% до две години. При кожната форма еволюцията е по-благоприятна, но при неактивно лечение може да прогресира до лигавична форма.