2. Каква е клиничната картина?

Най-тежката форма на болестта е висцералната -  kala azar. Причинява се от  няколко вида на L. donovani ( infantum, donovani или chagasi). Инкубационният период варира от 3 седмици до година и половина. Изявата на заболяването започва с отпадналост, безапетитие, диария, с характерно повишение на температурата до над 40˚С, постоянна или с  няколко пика в денонощието, персистираща дълго време. Белег от ухапването обикновено липсва, с изключение някои форми, разпространени в африканските страни, където може и да е налице кожната рана. В рамките на първия месец обикновено се появява и увеличение на черния дроб и слезката, както и подуване на лимфни възли. Освен това се наблюдава и понижение на нивото на клетките от почти всеки кръвен ред. Това води до анемия, до повишена уязвимост към инфекции и склонност към кръвоизливи. В разагара на болестта могат да бъдат установени и специфични кожни лезии, съдържащи самите лайшмании. Появата на язви е възможна и по лигавиците, включително тези на храносмилателната сиситема. Най-често причина за смъртта са насложени тежки инфекции или кръвоизливи.
Висцералната лайшманиоза може да протече с различна тежест на кличничната изява – от асимптомна и самоограничаваща се до живото-застрашаваща. Предразположени към това заболяване са лицата с потисната имунна система и недохранване.
 
Кожната лайшманиоза се изявява с кожни разязвявания. Също се причинява от различни видове лайшмании, обикновено в ендемични райони – в Южна и Централна Америка, но също и в Средиземноморието и Азия. Описват се две форми – суха и влажна. Инкубационният период е различен – от 2 седмици до 2 години, понякога травма провокира изявата на латентна преди това инфекция. Сухата форма или градски тип се наблюдава предимно по Средиземноморието и в Близкия изток. Започва с появата на червено петно, което бавно нараства до пъпка и се разязвява в рамките на няколко месеца. Много бавно зараства и оставя белези. Влажната форма - селски тип, разпространена е в Африка и Азия, с обикновено по-кратък инкубационен период и по-бърза еволюция, с наслaгване на инфекции, ангажиране на регионални лимфни възли и пътища и зарастване с много груби белези.
 
Кожно-лигавичната форма на лайшманиозата също протича тежко. Обикновено започва като кожни лезии, а обхващането на лигавиците настъпва впоследствие – дори и години по-късно. Най-често бива ангажирана лигавицата на носната кухина и назофаринка. Язвите могат да обусловят сериозни тъканни поражения, наслагват се и вторчни инфекции. Смърт може да настъпи и вследствие запушване на горните дихателни пътища.
 
Наблюдава се и още една форма на заболяването – дифузна кожна лайшманиоза, регистрирана в Южна Америка, наподобяваща картината на проказа.