1. Какви са симптомите на аутизма?

Диагнозата се поставя съгласно критериите на международните класификатори на болестите. Качествено нарушение на социалното функциониране изразяващо се с поне две от следните:

  • значително нарушение в използуването на очен контакт, лицева експресия, жестове, поза на тялото
  • невъзможност за развитие на взаимоотношения с връстници в съответствие с развитийното ниво
  • недостатъчно спонтанно търсене за споделяне на радост, интереси или постижения с други хора
  • липса на социална или емоционална съответност
Качествено нарушение на комуникацията, което се манифестира чрез поне едно от следните:
  • забавяне или тотална липса на развитие на речта (не се свързва с опити да се компенсира липсата на реч с алтернативни опити за комуникация като жестове и мимики)
  • индивидите с нормално развита реч имат значителни затруднения при започване или поддържане на разговора
  • стереотипно или репетитивно използуване на речта или особена реч
  • недостатъчни игри изискващи въображение, или игри с имитация на социални взаимоотношения съответни за развитийното ниво
Ограничен репертоар, стереотипно поведение интереси и активности с поне едно от следните:
  • свърхангажираност със стереотипни дейности и ограничени интереси
  • свръхангажираност със специфични и нефункционални свойства на предметите
  • стереотипно повтарящи се двигателни маниеризми (напр. почукване или извиване на пръсти и ръце, или комплексни дижения с цялото тяло)
  • свръхангажираност с различни части на обектите

2. Какви са физическите характеристики на тези деца?

Канер бил учуден от интелигентния и атрактивен външен вид на аутистите. В периода от 2-7г. възраст те обикновено са с по-нисък ръст от връстниците си. Много от аутистичните деца могат да си служат еднакво добре и с двете ръце, когато при нормалните деца вече има формирана водеща ръка.

Аутистите по-често са с инфекции на горните дихателни пътища, фебрилни гърчове, запек и лениви черва. Те реагират по различен начин при болести, което вероятно се дължи на незрялост или абнормност във вегетативна нервна система. При инфекциозно заболяване не винаги повишават температура, нямат оплаквания. Тяхното поведение и съответност може да се подобри в значителна степен, когато са болни. В някои случаи това може да е белег за заболяване.

3. Какви са особеностите в поведението?

Аутистите не показват обичайната привързаност към родителите си и към други хора. При много от тях още в бебешка възраст е липсвала социалната усмивка, често е налице абнормен очен контакт. Социалното развитие на аутистичните деца се свързва с недостатъчно (не е задължителна пълна липса) привързване, както и липса на специфичен обект на привързаност. Те не показват тревожност при раздяла с близките и оставане с непознати.

В училищна възраст изолираността може да се редуцира и да не бъде толкова очевидна, особено при по-добре функциониращи деца. Вместо това обаче те показват неумение да играят с връстници, да имат приятели, “социлна тромавост” и несъответност. В късното юношество обикновено се наблюдава прогрес, имат желание за приятелство. Неспособността им да проявят интерес към останалите, бедната емоционалност и чувства са пречки за развитието на приятелски отношения. В тази възраст аутистите имат сексуални преживявания, но социалната им некомпетентност пречи за развитието на такъв тип връзки. Изключително редки са случаите, при които аутисти сключват брак

4. Какви са особеностите на комуникацията и езика?

Грубите дефицити и качествените нарушения в развитието на езика са основни критерии за диагностициране на аутистично разстройство. Децата с аутизъм не просто отказват да говорят и абнормната реч не се дължи на недостатъчната им мотивация. Отклоненията в речта, а също така и забавянето в речевото развитие са характерни за разстройството. За разлика от нормалните деца и тези с умствена изостаналост, аутистите използват ограничено езика в процесите на мислене (вътрешна реч). Когато аутистите се научат да говорят гладко, техните диалози се характеризират с липсата на реципрочност. Става явна социалната им некомпетентост.

През първата година от живота степента на детското бърборене може да е редуцирана или абнормна. Някои издават шумове, звукове и повтарят безсмислени срички по стереотипен начин, който няма смисъла на комуникация. За разлика от малките здрави деца, които имат по-добри рецептивни речеви умения и разбират много повече от колкото могат да говорят, то говорещите аутистични деца казват много повече от колкото разбират. Аутистите могат да използуват една дума веднъж, след което дълго време (седмица, месеци) да не я повторят. Речта им се характеризира с ехолалност- повтарят буквално казаното от събеседника.

Използуват стереотипни фрази извън контекст, често се наблюдава специфична интонация и ритъм. Около 50% от всички аутисти никога не проговарят. Някои от по-умните деца с аутизъм показват специфични интереси към буквите и цифрите. Малка част от тях се научават учудващо добре да четат още в предучилищна възраст (хиперлексия). В почти всички случаи обаче тези деца четат без да разбират смисъла на прочетеното.

5. В какво се изразява стереотипното поведение?

През първата година от живота изследователските игри при аутистичните деца са минимални или липсват. Често те манипулират по особен начин с играчките или обектите - не по предназначение, без творчество и въображение. Тези деца не могат да имитират и да използуват абстрактна пантомима. Дейностите и игрите са ригидни, повтарящи се и монотонни.

Често в ранното и средно детство се срещат феномени на ритуали и повтарящо се поведение. Тези деца се въртят, удрят и подреждат обектите в редица. Показват необичайна привързаност към неодушевени предмети. Стереотипиите, маниеризмите, гримасниченето са често наблюдавани явления, особено когато детето е само. Аутистичните деца се противопоставят на промените в дома. Преместването в нов дом, разместването на мебели могат да доведат до паника и ужас.

Някои деца с аутизъм показват внезапни промени в настроението с избухвания в смях или плач, без видима причина. Те селективно могат да игнорират отправена към тях реч и да изглеждат като глухи, а в същото време да показват необичаен интерес към звука, произлизащ от ръчен часовник. Много от тях имат повишен праг и променен отговор на болка. Повечето аутисти могат да се наранят сериозно и въпреки това да не плачат. Тези деца харесват музиката. Често си тананикат мелодии или части от песен, както и рекламни послания, дори преди да могат да говорят.

Някои се забавляват с въртене, клатене, движения нагоре-надолу и др. Хиперактивността е чест поведенчески проблем при малките деца с аутизъм. Агресивността и избухванията се наблюдават без видима причина или като резултат от настъпила промяна в обкръжението. Себенараняващото поведение включва удряне на главата, хапане, драскане, скубане на коса. Често е намалено вниманието до почти пълна неспособност за фокусиране върху определена задача, инсомния, проблеми в храненето и овладяването на тазови резервоари.

6. Какво е интелектуалното функциониране?

Около 40% от децата с ранен детски аутизъм имат IQ под 50-55 (умерено, тежко или дълбоко изоставане). 30% имат IQ в порядъка от 50-70 (лека степен на умствена изостаналост), 30% са с IQ над 70 - нормален интелект.

IQ точките отразяват проблемите, които децата имат с речта и абстрактните понятия, което показва значимостта на нарушенията във функциите свързани с езика. При някои деца с аутизъм са налице необичайни познавателни или зрително-моторни способности, независимо от цялостното изоставане във функционирането. Например, някои могат да имат невероятни способности за запомняне и смятане, над нормалните способности на човека.

7. С какви други заболявания може да се сбърка аутизма?

Аутизмът се бърка основно с шизофрения с ранно начало, умствена изостаналост с поведенчески симптоми, смесено разстройство на речта и езика, вродена глухота, лошо отглеждани деца в институция, дезинтегративна психоза.

Ранната детска шизофрения е рядка при деца под 5г. възраст. Тя се свързва с халюцинации и налудности, по-ниска е честотата на епилептични припадъци и на умствена изостаналост.

За разлика от аутистите, децата с умаствена изостаналост обикновено умеят да се привързват към възрастни и да общуват с деца в съотвествие с умствената си възраст, използуват речта за комуникация

Децата с глухота обикновено отговярат на силни шумове и звуци, докато аутистичните деца могат да игнорират тези шумове а да показват отговор към тихи звукове. Много съществено за диагнозата е извършването на аудиограма или евокирани потенциали. За разлика от аутистите глухите деца показват нормална привързаност към родителите си, обичат да бъдат гушкани и утешавани.

При тежките нарушения в начините на отглеждане, децата могат да изглеждат апатични, себевглъбени и откъснати. Двигателните и езиковите умения могат да са забавени. Такива деца обикновено бързо се подобряват при преместването им в по-добра психосоциална среда и при подходящо стимулиране.

8. Какво е лечението на аутизма?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Лечебния план цели  намаляване на поведенческите симптоми и подпомагане развитието на детето, обучение в умения за самообгрижване. Родителите на такива деца също много често се нуждаят от допълнителна подкрепа и съветване.

Поведенческите методи и обучението понастоящем са терапия на избор.

Структурираното обкръжение в комбинация с поведенческите методи са най-ефективни методи за повлияване на аутистичните деца. Те показват по-добро повлияване от останалите поведенчески подходи. Обучението на родителите и уменията за поведенческа модификация могат да подобрят функционирането на детето. Тези тренинги изискват много време, а детето се нуждае от висока степен на структурираност.

В някои случаи може да се окаже необоходима и медикаментозна терапия, въпреки, че няма специфично медикаментозно средство за лечение на аутизма,. Лекарството може да намали хиперактивността, стереотипиите, себевглъбеността, раздразнителността.

9. Какво е развитието и перспективите на заболяването?

Аутистичното разстройство има дълъг ход. Някои от аутистите показват загуба на съществуваща преди това реч. Това става най-често в периода между 12 и 24 месец. Като основно правило децата с IQ над 70 и тези, които употребяват езика за комуникация във възрастта от 5 до 7 г. са с най-добра прогноза. Проучвания сред възрастни с аутизъм показват, че 2/3 от аутистите остават тежко инвалидизирани и живеят в пълна или частична зависимост. Само 1-2% функционират независимо и са работещи. Около 5-20% са с граничен на нормалния статус. Прогнозата е по-добра, когато в дома средата е подкрепяща, има капацитет да посрещнат широките нужди на такова дете.

Въпреки, че симптомите се редуцират в много от случаите, то при една част се наблюдава обостряне на агресивносттта и допълнителен регрес във функционирането. Около 4 до 32% имат епилептични припадъци в късното детство и юношество, като припадъците повлияват прогнозата негативно.