1. Какво преставлява аутистичния спектър?

Аутистичния спектър представлява група разстойства, характеризиращи се с качествени нарушения в социалните взаимоотношения и в начина на комуникация, както и с ограничен стереотипен повтарящ се репертоар от интереси и дейности.  В повечето случаи развитието е абнормно от ранно детство и само с малки изключения се проявява още в първите пет години. Според международните болестни класификации абнормното функциониране трябва да е налице до 3г. възраст. Повече от две трети от децата с аутистично разстройство имат и умствена изостаналост.

 
Аутистичния спектър включва следните заболявания:
  • синдром на Рет
  • дезинтегративно разстройство на развитието
  • синдром на Аспергер
Синдромът на Рет се среща само при момичета. Характеризира се с нормално развитие през първите шест месеца последвано от регрес. Обикновено детето започва да показва стереотипни движения и загуба на целенасочените движения на ръцете, лоша двигателна координация, намалена употреба на речта.

При дезинтегративното разстройство на развитието има период на явно нормално развитие, обикновено през първите две години. След което детето показва загуба на овладени от преди умения в две или повече от следните области - социално, комуникативно, поведенческо функциониране, контрол на тазови резерворани, двигателни умения.

Синдромът на Аспергер е състояние, при което детето показва значително нарушение на социалните взаимоотношения, както и ограничен, стереотипен повтарящ се репертоар на интереси и дейности. Паметовите способности и адаптивните умения са в норма, няма закъсняване в развитието на речта и езика.

2. Какво представлява ранния детски аутизъм?

През 1943г. Лео Канер в негова статия въвежда термина “инфантилен аутизъм” и дава ясно и задълбочено описание на този синдром. Описва деца, които показват:

  • екстемна социална изолираност
  • откъснатост
  • забавяне в развитието в говора и речта
  • при наличие на реч монотонно повтарят звукове или срички, не използуват “Аз-формата”
  • добра дългосрочна памет
  • ограничен репертоар на спонтанни дейности и интереси
  • стереотипни движения, маниерничене
  • лош очен контакт
  • абнормни взаимоотношения с хората
  • предпочитание към неодушевени предмети

Канер предположил, че този синдром е често срещан и погрешно класифициран в много от случаите като умствена изостаналост или шизофрения. Дълго време се е спорило дали аутистичното разстройство е ранна изява на шизофренията, но сегашните доказателства показват, че аутизма и шизофренията са отделни групи заболявания.

3. Какво е разпространението и причините за заболяването?

Среща се с честота 2-5 случая на 10 000 при деца под 12 г. Ако се включат и тежко изоставащите с аутистични черти, честотата може да се повиши до 20/10 000. В повечето от случаите аутизма започва преди 3г. възраст, но разстройството може да остане неразпознато от родителите, тъй като долавянето зависи от тежестта на разстройството и сензитивността на родителите.

Полово съотношение - по-често при момчетата 3-5 пъти. Момичетата с аутизъм са по-сериозно засегнати, по-често имат фамилна анамнеза за когнитивни нарушения.

Социо-икономически статус - първите проучвания показали, че при семейства с висок социален и икономически статус по-често имат деца с аутистично разстройство. През последните 25 г. все по-често се установяват случаи и в групи с нисък социо-икономически статус. Тези резулатати може би се дължат на повишеното знание и информираност за разстройството, както и улеснения достъп до психиатрични служби.

4. Какви са хипотезите за възникване на разстройството?

Фамилни фактори - в своята начална статия Канер отбелязал, че малко от родителите на аутистични деца са истински топлосърдечни и в по-голямата си част били твърде ангажирани с интелектуални и абстрактни занимания. Показвали по-малък интерес към децата си. В последващите проучвания тези резултати обаче не са доказани.

Другите теории за етиологията на аутизма като тази за родителския гняв и отхвърляне, родителска подкрепа за затвържданане на аутистични симптоми, също не са потвърдени.Скорошни изследвания, сравняващи родители на аутистични деца и родители на нормални деца не откриват значителни разлики във възпитанието и уменията за отглеждане на детето в двете групи. Няма доказателства, които да сочат, че определен тип фамилно функциониране или психодинамична констелация от фактори водят до развитие на аутизъм. Независимо от това, някои от аутистичните деца реагират на някои психосоциални фактори като например раждане на второ дете или преместване в нов дом с обостряне на симптомите.

Неврологични и биологични фактори - аутистичното разстройство и аутистичните симптоми се свързват с неврологични увреждания  - вродена рубеола, фенилкетонурия, туберозна склероза. Децата с аутизъм по-често имат усложнения по време на бременността и раждането.

Генетични фактори - при 2-4 % от братята и сестрите на деца с аутизъм също се установява наличие на аутистично разстройство. Това показва 50% по-висок риск в сравнение с риска за общата популация. Синдрома на Х-чуплива хромозома се свързва с аутистичното разстройство. Броят на индивидите имащи едновременно аутизъм и синдом на х-чуплива хромозома остава неясен.

Имунологични фактори - съществуват доказателства, че имунологичната несъвместимост между майката и ембриона или плода могат да допринесат за аутистично разстройство. Лимфоцитите на плода реагират с майчините антитела като повишават вероятността за увреждане на невралните връзки по време на бременността.

Проблеми по време на бременността - кървенето по време на бременността след първия триместър, наличие на мекониум в амниотичната течност са явления по-често описвани при деца с аутизъм. В периода на новороденото се съобщава за повишен брой случаи на респираторен дистрес синдром и неонатална анемия.