1. Какво представляват личностните разстройства?

Личностните разстройства заемат особено място в психиатричната практика. Все още се водят спорове относно това дали те трябва да се разглеждат като болестни прояви или всъщност са особеност на характера. Другото им название е психопатии или характеропатии.

Най-общо личностните разстройства представляват дълбоко заложени модели на поведение, които се изразяват в трайно дезадаптирано социално поведение. Това са екстремни и значителни отклонения от общоприетия начин на култура, мислене, чувства и отношение спрямо другите. Имат устойчив характер и обхващат многобройни области и аспекти на поведението и психологичното функциониране.

Дълго време се спореше коя част на нервно-психическото развитие на индивида се засяга при тази особена група нарушения. Днес е сигурно, че именно характерът с неговите многобройни психични функции като подтици, мотивация, емоции и свързаната с тях волева устойчивост и насоченост е слабото звено в системата при всички подтипове личностни разстройства. По отношение на интелектуалните възможности, аспирациите, ценностната система и креативните качества те могат да са запазени или да са нарушени само някои черти. Т.е. един индивид може с поведението и реакциите си да не е приемлив за обществото и все пак да притежава високи креативни качества и дори да създаде непреходни духовни ценности.

2. Как се определят личностните разстройства?

За определянето на личностните разстройства се използват два способа, които сами по себе си не са медицински. Първият има по-скоро оценъчен характер, т.е. той дава оценка, характеристика на вграждането на индивида в социалната среда. Този, който с поведението си не отговаря на нормите, изискванията и очакванията на съответен социален контекст, се смята за носител на личностно нарушение. Недостатъкът на метода е, че все още няма точно дефинирано понятие на норми. Освен това те не са нещо неизменно нито за дадено общество във времето, нито за различните обществени групи.

Вторият способ за разграничаване на личностните разстройства е статистическият. Оценъчният метод взима един еталон за идеално поведение и спрямо него се сравнява поведението на членовете на дадена социална група. При статистическия способ отделните качества на личността се подлагат на тестово измерване и се отнасят към изчислените вече за дадена група средностатистически норми. Когато изследваната личност показва отклонение от дадената строго дефинирана преди това норма, тя се бележи като абнормна.

И двата описани способа за определяне на личностната абнормност – оценъчният спрямо идеалната норма, статистическият - спрямо средната норма, не само не са медицински, но са и доста критикуеми.

3. Какво води до появата на личностните разстройства?

Етиологията на личностните разстройства все още остава загадка. Обсъждат се много и различни теории, но нито една не може да бъде доказана и съответно приета.

Най-често се коментира т.нар. наследствена хипотеза за появата на нарушенията. Изследванията показват, че те се проявяват по-често сред монозиготни, отколкото при дизиготни близнаци. Това дава основание да се приеме, че настъпва повторение и предаване на характерови черти от поколение в поколение, за биологичната и вероятно наследствена основа на темпераментовите особености. Един обаче твърде съществен въпрос е всъщност какво се унаследява. Така например чисто социалната категория престъпност не може да е наследствена, обаче в поколението могат да се предадат тези черти като емоционална хладност, повишена агресивност, импулсивност, които правят носителите им по-склонни към извършване на противообществени действия.

Друга вероятна хипотеза за появата на личностните разстройства е евентуалната мозъчна увреда, която обаче се приема, че има допринасяща, но не и основна роля за проявата им. Значение имат т.нар. минимални мозъчни увреди, които реално нямат неврологичен израз. Те настъпват обикновено в ранното детство и са вероятно причина за състояния като хиперкинетичното разстройстно след децата, аутизма и други. Предполага се, че в детството незрялата мозъчна тъкан е особено ранима спрямо всички неблагоприятни въздействия. По-често те не водят до огнищни мозъчни увреди като парализи, епилептични пристъпи, но се нарушава функционалната цялост на някои важни нервни пътища, както и редица регулаторни и адаптационни възможности на нервните процеси. Именно това може би обяснява по-късно трудно адаптивното поведение на тези личности.

Съществуват и редица психологически теории, които в една или друга степен обясняват някои от чертите на личностните разстройства, но не могат да обединят цялостно техните прояви.

4. Какви са основните клинични белези на личностните разстройства?

Личностното разстройство е състояние, свързано с развитието, което възниква в детска или юношеска възраст и продължава в зряла възраст. Може да предхожда или да съществува съвместно с друго психиатрично разстройство. То най-често се характеризира със следните по-важни клинични белези:

  • дисхармонични нагласи и поведение, които обхващат няколко сфери на функциониране – емоции, мислене, отношение към околните и други
  • абнормният стил на поведение е траен с голяма продължителност и не е ограничен само в рамките на отделен болестен процес
  • абнормният стил засяга цялостното поведение и е неадаптивен
  • винаги започва още в детска или юношеска възраст и продължава в зряла
  • разстройството води до значителен дистрес на личността
  • настъпват значителни нарушения както в професионалната, така и в социалната адаптация