3. Какво води до появата на личностните разстройства?

Етиологията на личностните разстройства все още остава загадка. Обсъждат се много и различни теории, но нито една не може да бъде доказана и съответно приета.

Най-често се коментира т.нар. наследствена хипотеза за появата на нарушенията. Изследванията показват, че те се проявяват по-често сред монозиготни, отколкото при дизиготни близнаци. Това дава основание да се приеме, че настъпва повторение и предаване на характерови черти от поколение в поколение, за биологичната и вероятно наследствена основа на темпераментовите особености. Един обаче твърде съществен въпрос е всъщност какво се унаследява. Така например чисто социалната категория престъпност не може да е наследствена, обаче в поколението могат да се предадат тези черти като емоционална хладност, повишена агресивност, импулсивност, които правят носителите им по-склонни към извършване на противообществени действия.

Друга вероятна хипотеза за появата на личностните разстройства е евентуалната мозъчна увреда, която обаче се приема, че има допринасяща, но не и основна роля за проявата им. Значение имат т.нар. минимални мозъчни увреди, които реално нямат неврологичен израз. Те настъпват обикновено в ранното детство и са вероятно причина за състояния като хиперкинетичното разстройстно след децата, аутизма и други. Предполага се, че в детството незрялата мозъчна тъкан е особено ранима спрямо всички неблагоприятни въздействия. По-често те не водят до огнищни мозъчни увреди като парализи, епилептични пристъпи, но се нарушава функционалната цялост на някои важни нервни пътища, както и редица регулаторни и адаптационни възможности на нервните процеси. Именно това може би обяснява по-късно трудно адаптивното поведение на тези личности.

Съществуват и редица психологически теории, които в една или друга степен обясняват някои от чертите на личностните разстройства, но не могат да обединят цялостно техните прояви.