2. Как се определят личностните разстройства?

За определянето на личностните разстройства се използват два способа, които сами по себе си не са медицински. Първият има по-скоро оценъчен характер, т.е. той дава оценка, характеристика на вграждането на индивида в социалната среда. Този, който с поведението си не отговаря на нормите, изискванията и очакванията на съответен социален контекст, се смята за носител на личностно нарушение. Недостатъкът на метода е, че все още няма точно дефинирано понятие на норми. Освен това те не са нещо неизменно нито за дадено общество във времето, нито за различните обществени групи.

Вторият способ за разграничаване на личностните разстройства е статистическият. Оценъчният метод взима един еталон за идеално поведение и спрямо него се сравнява поведението на членовете на дадена социална група. При статистическия способ отделните качества на личността се подлагат на тестово измерване и се отнасят към изчислените вече за дадена група средностатистически норми. Когато изследваната личност показва отклонение от дадената строго дефинирана преди това норма, тя се бележи като абнормна.

И двата описани способа за определяне на личностната абнормност – оценъчният спрямо идеалната норма, статистическият - спрямо средната норма, не само не са медицински, но са и доста критикуеми.