6. Какво е мембранопролиферативен гломерулонефрит?

Мембранопролиферативният гломерулонефрит се характеризира с постепенно задебеляване на гломерулната стена, в резултат на което настъпва ограничаване на очистващата функция на гломерулите.

Първичната форма настъпва по-често у деца, докато вторичната е сравнително по-честа. Тя се дължи на инфекции, автоимунни заболявания, злокачествени болести и други.

По механизъм на възникване има три вида мембранопролиферативни гломерулонефрити. Първият и третият вид се отличават по наличието на имунни комплекси в кръвта, които се отлагат по гломерулната мебрана и водят до нейното увреждане. Вторият вид има по-особен механизъм на възникване - настъпва активиране на имунната система по алтернативни пътища, в резултат на което настъпва постепенно изчерпване на някои важни имунни компоненти, които по-късно обуславят и персистирането на болестта. Именно поради това вторият вид мембранопролиферативен гломерулонефрит е по-агресивен и 80% от болните развиват терминална бъбречна недостатъчност за 5 до 10 години.

Първичният мембранопролиферативен гломерулонефрит се среща най-често при млади пациенти, като обичайно започва след инфекция на горните дихателни пътища. Клиничната картина се владее от наличието и на двата синдрома – нефритен и нефрозен. Т.е. в едни случаи на преден план изпъква олигурията, артериалната хипертония и хематурията, докато при други пациенти по-често се наблюдава оточен синдром с повишен риск от тромбози и чести рецидивиращи инфекции. Общото между двете форми на болестта е ниската концентрация на серумния комплемент – група от белтъчни молекули, които изпълняват важна имунологична функция в организма.

Лечението и тук е основно с помощта на кортикостероиди и антиагреганти.