2. Какви изследвания трябва да се направят след поставянето на диагнозата?
След направените кръвни и микроскопски изследвания обикновено поставянето на диагнозата желязодефицитна анемия е лесно. За съжаление обаче това не решава основният проблем, а именно установяване произхода на тази анемия, т.е. откриването на патологичният механизъм, чрез които червените кръвни клетки намаляват в организма.
Отговорът на този въпрос се крие в прецизното изясняване причината за железния дефицит – дали това е резултат на неправилно хранене, повишени нужди на организма от желязо или нарушена резорбция на макроелемента. Обикновено разговорът с пациента е този, който в описаните случаи помага да се установи конкретната причина. Най-често причината за железния дефицит е друга, а именно хроничната скрита кръвозагуба. Тази кръвозагуба може да е от различни органи, но най-често се засягат храносмилателната и урогениталната система.
За изключване наличието на кръвоизлив от гастроинтестиналния тракт е задължително провеждането на две инвазивни процедури, а именно гастроскопия и колоноскопия. Това са ендоскопски методики, при които с помощта на специален уред се оглежда лигавицата и просвета съответно на хранопровода и стомаха (при гастроскопията) и на дебелото черво (при колоноскопията). С помощта на тези изследвания може с голяма сигурност да се потвърди или изключи наличието на кръвоизлив от храносмилателната система, който да обясни желязодефицитната анемия. В някои случаи преди осъществяването на описаните инвазивни процедури се препоръчва провеждането на изследване за т.нар. окултни кръвоизливи. При него се взима материал от фекалиите (обикновено след провеждането на специална хранителна диета), които по-нататък се изследват за наличието на кръв в тях. Редица специалисти отхвърлят специфичността и надеждността на описаното изследване, тъй като често то се позитивира от странични фактори, като вид на приеманата храна, наличие на хемороиди и т.н.
Изследването на урогениталната система е сравнително по-лесно. Тук кръвоизливът в повечето случай е видим за пациента, тъй като най-често урината става червеникава. Когато обаче тя е с нормален цвят и има съмнение за евентуален урогенитален кръвоизлив, именно лабораторното изследване на урината може да подпомогне диагнозата. При съмнения за неопластичен процес на матката, пикочния мехур, бъбреците е удачно провеждането на компютърна томография и ядрено-магнитен резонанс, с помощта на които да се визуализира туморната формация.
