1. Какво представлява желязодефицитната анемия?

Желязодефицитната анемия е най-срещаното анемично състояние в световен мащаб. Става въпрос за нозологична единица, при която поради недостатъчно количество на желязо в организма се нарушава нормалния механизъм на продукция на еритроцитите, в резултат на което възниква анемия.

В Европа тя засяга 10-15% от жените в детеродна възраст, като настоящата тенденция е зачестяване на случаите. На нея се дължат 80% от всички анемии, като в 80% се касае за жени.

Хроничната желязодефицитна анемия рядко води до фатален изход. За сметка на това обаче тя силно повлиява живота на човек, като намалява неговата работоспособност и засилва чувството му на непрестанна умора, тежест и апатия. Особено опасна е тя при децата, тъй като води до нарушение в нормалния им растеж и силно понижава умствения им капацитет.

2. Какъв е метаболизмът на желязото в организма?

За уточняване ролята на желязото в проявата на анемията е необходимо прецизен анализ на неговия метаболизъм в организма.

Желязото е жизненоважен елемент за всички живи организми, тъй като той участва в редица основни процеси, включително транспорт на кислород, синтез на ДНК и други. Ето защо нормалната му концентрация е от изключително значение за организма.

Обикновено организмът на възрастен човек съдържа близо 4 грама желязо. По-голямата част от него, приблизително 75%, са свързани в молекулата на хемоглобина (основният пигмент в еритроцита, който има свойството да свързва кислорода от въздуха и да го транспортира до клетките и тъканите). Останалото количество желязо е съсредоточено в миоглобина (основен белтък на мускулната тъкан), феритин и хемосидерин (резервни форми на желязото), трансферин (особена форма на желязото, благодарение на която той се транспортира в организма) и в различни ензимни системи, участващи основно в клетъчното дишане.

Дневната нужда от желязо, което да се съдържа в храната,  за мъже е около 10 мг, а за жени и деца в растеж – 18 мг. Същевременно при мъже и жени в менопауза дневната загуба на желязо е близо 1 мг – количество, което се губи основно с излющените епителни клетки и секретите. При жените в детеродна възраст поради ежемесечните менструации се губи кръв, откъдето и загубите на желязо са повече. При децата пък поради усиления растеж нуждите от желязо са също повишени. Т.е. на пръв поглед се получава едно несъотвествие – приемът е близо 10 мг , а загубата е едва 1 мг. Причината за това е, че от приетото количество в храната, едва 10% се резорбира и усвоява в тънкото черво, което обяснява защо приемът на желязо е значително по-голям от неговата загуба. Така се постига относително постоянство в концентрацията му, като се компенсират ежедневните загуби на макроелемента.

Основният източник на желязо за организма е месото. В него този макроелемент е в удобна за резорбция форма, за разлика от желязото, съдържащо се в растенията. В дванадесетопръстника се осъществява резорбцията на желязото, което след това се свързва с белтъчни молекули и под формата на трансферин постъпва в кръвния ток. Така желязото достига костния мозък, където протича процеса на еритропоеза, и там то се включва в молекулата на хемоглобина. Без включването на макроелемента в молекулата на хемоглобина последният е неспособен да изпълнява функциите си -  да транспортира кислород до клетките.

Обикновено еритроцитите живеят 120 дни, след което те се разрушават от клетките на слезката. Освободеното по този начин желязо не се елиминира по естествен път, а се складира под формата на феритин и хемосидерин, т.е. това е една превантивна мярка за организма срещу евентуален недостиг на желязо в организма. При нужда благодарение на специални механизми желязото от тази резервна форма се усвоява и оползотворява от организма.

3. Кои са причините за възникването на желязодефицитна анемия?

Причината за появата на желязодефицитната анемия е недостигът на желязо в организма. Това води до неефективна еритропоеза, чийто резултат е намален брой на червените кръвни клетки.

Железният дефицит от своя страна може да възникне в резултат на:

  • недостатъчен внос на желязо в организма – това най-често се наблюдава при вегетарианци, хора с лош социално-икономически статус, кърмачета и възрастни хора с лошо съзъбие (поради невъзможността за прием на месо)
  • недостатъчна резорбция на желязо в тънкото черво – най-често тези състояния възникват след резекция на стомаха или тънките черва, в хода на малабсорбционния синдром. Тук приемът на желязо е адекватен, но поради намалената тънкочревна лигавична повърхност резорбцията на макроелемента е ограничена, а понякога и невъзможна, в резултат на което в кръвния поток на организма не постъпва достатъчно желязо.
  • повишени потребности на организма от желязо – това настъпва най-често при подрастващите, при бременните и при кърмачките, в резултат на което при тях приема на желязо трябва да е повишен. Понякога при лечение на друг вид анемия (например на хемолитична, пернициозна анемия или анемия в хода на бъбречни заболявания) също може да възникне относителен железен недоимък в организма, който отново предполага коригираща терапия.
  • кръвозагуба – хроничната кръвозагуба е най-честата причина за настъпването на желязодефицитната анемия. Установено е, че всекидневната кръвозагуба от порядъка на 5 мл надвишава максималната дневна абсорбция от желязо и може да стои в основата на хроничен недоимък. Причините за появата на такава кръвозагуба са различни. От една страна това може да се дължи на физиологични процеси като обилна и силна менструация, тежко и протрахирано раждане, свързано с голяма загуба на кръв. По-често обаче се наблюдават патологични процеси, стоящи в основата на железния недоимък. Това са кръвозагуби от храносмилателната (варици на хранопровода при чернодробна недостатъчност, хеморагичен гастрит, язвена болест, рак на стомаха, улцерозен колит, рак на дебелото черво и т.н.) или урогениталната система (доброкачествени и злокачествени заболявания на матката, тумори на отделителната система и други). При тези заболявания анемията често е първият алармиращ симптом и много често именно тя става причина за тяхното диагностициране.

4. Кои са рисковите фактори за появата на това заболяване?

Рисковите фактори за появата на желязодефицитна анемия са разнообразни. Различни физиологични и патологични процеси могат да стоят в нейната основа. Най-често обаче като рискови фактори се определят следните:

  • непълноценно и нездравословно хранене (най-често се касае за неадекватен прием на месо, което е основен източник на желязо за организма)
  • заболявания на храносмилателната система, които протичат с хронична кръвозагуба
  • заболявания на урогениталната система
  • обилна и продължителна менструация
  • бременност и кърмене
  • продължителни хирургични интервенции без предприемането на предпазни мерки
  • продължителен прием на лекарства като кортикостероиди и салицилати, тъй като те водят до микрокръвоизливи и отново до появата на хронична кръвозагуба.

5. Кои са симптомите на желязо-недоимъчната анемия?

Симптомите на желязодефицитната анемия са неспецифични, т.е. те не се отличават от признаците на други дължащи се на различни причини анемични състояния.

Характерно за желязодефицитната анемия е нейният хроничен ход, който до известна степен води до приспособяване на организма към пониженото количество на еритроцити в организма. Т.е. симптомите освен че имат голяма продължителност са и по-слабо проявени в резултат на адаптацията на организма.

Най-често се наблюдават следните оплаквания от страна на пациентите при анемия:

  • обща отпадналост
  • лесна уморяемост
  • обща бледост
  • чувство на студ несъотвестващо на външната температура
  • задух
  • болки в гърдите
  • зрителни нарушение и склонност към колапс особено при изправяне на тялото
  • мускулни крампи
  • главоболиен
  • невъзможност за съсредоточаване
  • световъртеж
  • сънливост и непълноценен сън

По-типични, но и сравнително по-редки прояви на желязодефицитната анемия са следните:

  • чупливост на ноктите
  • плоски и вдлъбнати нокти
  • суха кожа
  • рагади по устните
  • възпаление и парене на езика
  • трудно и затруднено гълтане, съпроводено с чувството на парене на гърлото
  • необяснимо желание за прием на студени напитки и лед